Папата канонизира за светец свещеник, продал душата си на дявола

Над 700 000 вярващи се събраха на площад „Свети Петър“ във Ватикана, за да станат свидетели на канонизацията на Бартоло Лонго – бивш сатанински жрец, превърнал се в католически мисионер и благотворител. Церемонията бе водена от папа Лъв XIV, който на 19 октомври официално провъзгласи Лонго и още шестима души за светци на Католическата църква.

Бартоло Лонго е роден през 1841 г. в италианския град Латиано и е получил юридическо образование. След смъртта на баща си се отклонява от християнската вяра и започва да участва в окултни практики, като според съвременни свидетелства дори бил „ръкоположен“ за сатанински жрец. В този период Лонго се занимавал с провеждане на спиритически сеанси и ритуали, включително крайни форми на пост и изолация.

Под влияние на своя приятел проф. Винченцо Пепе, който бил силно обезпокоен от духовното му състояние, Лонго постепенно се отказва от окултизма и търси помощ от доминиканския свещеник отец Алберто Раденте. След продължителен период на изповеди и покаяние той окончателно се отказва от предишния си живот, посвещавайки се на църковна и благотворителна дейност.

През 1870-те години Лонго полага обет за безбрачие и започва обществена мисия, насочена към помощ на бедните и нуждаещите се. През 1887 г. основава сиропиталище за момичета, а през 1892 г. — институт за синовете на затворници, последван през 1922 г. от аналогичен дом за дъщерите им. По-рано той създава и Папското светилище на Светата Дева от Розария в Помпей, което днес е едно от най-посещаваните поклоннически места в Южна Италия.

Лонго умира през 1926 г. и е запомнен с рязката си духовна трансформация — от окултизъм и отчаяние към вяра и служение. Католическата църква започва официалния процес по канонизация на Лонго през втората половина на XX век.

Папа Лъв XIV го канонизира заедно с още шестима души, сред които трима монаси, венецуелски лекар, известен като „докторът на бедните“, и архиепископ, загинал по време на Арменския геноцид.

В своята проповед на 19 октомври Светият отец заяви: „Днес пред нас стоят седем свидетели – новите светци, които с Божията благодат запазиха пламъка на вярата жив. Нека тяхното застъпничество ни подкрепя в изпитанията, а примерът им да вдъхновява пътя ни към светостта.“

Процесът на канонизация в Католическата църква е продължителен и строго регламентиран. Той започва с признаване на кандидата за „Божи служител“, след което следват стъпките „достопочтен“, „блажен“ и накрая „светец“ — титла, която се присъжда след потвърждение на поне две чудеса, приписвани на застъпничеството на починалия.

Исторически първият човек, официално канонизиран от папата, е Свети Улрих от Аугсбург, обявен за светец от папа Йоан XV през 993 г.