За втори път в България любителите на операта ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус на 6 април т.г. на сцената на Софийската опера и балет. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичното произведение на Рихард Щраус. Премиерата на „Електра“ става по време на пандемия и поредица от изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи на своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близко бъдеще. Ето какво сподели ексклузивно пред ФАКТИ изпълнителката на главната роля Лилия Кехайова.
Лилия Кехайова се занимава с музика от 8 годишна възраст, когато започва да свири на пиано и да учи солфеж. Към класическото пеене я насочва голямата българска оперна певица и вокален педагог Елена Балджиева, когато Лилия е на 16 години. При нея започва обучението си и завършва извънредния клас по класическо пеене в пловдивското музикално училище „Добрин Петков“.През 1995 г. е приета в ДМА „Панчо Владигеров“, където завършва през 1999 г. като бакалавър,а през 2002 г., като магистър в класа на проф.Илка Попова. Още студентка прави първите си стъпки на професионалната сцена. През 1998 г. дебютира в оперетата „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе в главната роля. Следват Сузана от „Сватбата на Фигаро“ от В.А.Моцарт, по-късно пее в постановката на „Тайният брак“ от Д.Чимароза, постановка на Пловдивска опера в ролята на Лизета, както и Розина от „Севилският бръснар“ от Дж.Росини във Великотърновския музикален театър.
През 2001 г. участва в майсторския клас на известната оперна певица Силвия Гести в Люксембург. През същата година е лауреат на конкурса „Нови гласове“ в Софийската опера, в последствие на което е включена в постановките на „Кармен“ в ролята на Микаела и в „Бохеми“ в ролята на Мюзета. През 2003 г. става стипендиантка в „Българската академия за изкуство и култура Борис Христов“ в Рим, където специализира при италианската оперна певица и дългогодишен сценичен партньор на Борис Христов Мирела Паруто. С Яна от „Янините девет братя“ прави окончателен завой към драматичния репертоар и превръща трудната в музикално и сценично отношение роля в свой боен кон, като я изпълнява многократно на сцената на Софийската опера и балет, както и на откритите сцени по време на летните фестивали.
През 2020 г. Лилия Кехайова става първата изпълнителка в България на трудната и изискваща всичко от певицата роля на Електра от едноименната опера на Рихард Щраус, под режисурата на акад. Пламен Карталов. За изграждането на образа и помага работата със световното мецосопрано Долора Заджик по време на нейния майсторски клас в Софийската опера и балет. Електра ме изразява напълно като певица и актриса. Тя е моята голяма любов на сцената, споделя пред ФАКТИ оперната дива Лилия Кехайова.
- Дебютирате на оперната сцена със „Хубавата Галатея" в ролята на Галатея. Какво бе за Вас този дебют? Как ви прие публиката?
- Всички бяхме много развълнувани – дебютирахме не само ние певците, но и режисьорът, който бе все още студент по онова време. Годината беше 1998 г. Залата на оперетата в Пазарджик през зимата беше ледена, както всяка зала в България по това време, но ние, макар само по туники не усещахме студа. Аз бях в ролята на Хубавата Галатея и костюмът ми в старогръцки стил ме караше да се чувствам като Медея, като Норма може би. Ролята дава чудесна възможност да се покаже глас и известна техника, и спектаклите минаваха с много радост и смях от публиката – някои от сценките импровизирахме. Голямо приключение беше.
- Вие сте млада артистка и все пак това ли бе детската ви мечта – да станете оперна певица? Защо не балерина, например? Повечето момичета мечтаят точно за това...
- Всъщност мечтаех да съм Уитни Хюстън! За „съжаление“ още на 16г. гласът ми беше съвършено обърнат и гръдното пеене на Уитни не ми беше по силите. Бях много изненадана, когато прекрасната ми първа учителка в Пловдив Елена Балджиева ми каза, че имам напълно оперен глас, а аз си мислех, че щом не мога да пея Уитни нямам никакъв глас. Когато нещата започнаха бързо да ми се получават с любов приех новото си певческо поприще.
- Г-жо Кехайова, Вие сте в състава на Софийската опера от седем години. Какво ви даде всяка една изпята ария, всяка една роля на оперната сцена?
- Операта е моят живот и срещите с нея, с музиката, с колегите и най-вече с гласа, който Господ ми е дал ме осъществяват като човек и артист. Най-желаната среща, разбира се, е с публиката. Една такава среща зарежда творческото съзнание с неповторима енергия. Пяла съм Тамара от „Борислав“ – с нея дебютирах в състава на Царевец през 2015 г. После дойде Татяна от „Евгений Онегин“, Амелия от „Симон Боканегра“ и други. Ролята, която ме разви най-много със сигурност е Яна от „Янините девет братя“. Много сложна и мрачна творба, много пластове в образа. Имахме щастието за един дълъг репетиционен период с маестро Карталов и свършихме много работа. Бих казала, че Яна ми отвори вратата за Електра.
- За коя роля копнеете? Какво искате да изпеете? Сега е моментът да го кажете и да бъде чуто!
- Мисля, че ми е време за Турандот. Харесва ми простата и много изчистена почти сакрална гласова изразност на героинята, девственият ѝ плам. Харесвам много и Брунхилда от “ Валкюра“ и“ Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер.
- Утвърдихте се с роли като Татяна от „Евгени Онегин“ на Чайковски и Яна от „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. В кой от двата персонажа бяхте самата Вие?
- В определен момент от живота си всяка жена е Татяна. Заедно с режисьора Вера Петрова създадохме образа с много любов, опитвахме се да разберем Татяна гледайки вътре в себе си. Яна…толкова болка има, че е трудно да се говори. Да се отъждествиш с Яна е много страшно, но разбира се в живота го има и това. За времето на спектакъла влагам в Яна цялото си познание за болката, но след като свърши гледам да се отърся. Обратното би било опасно.
- Как Ви се отрази работата с ненадминатата Анна Томова-Синтова по ролята на Донна Елвира в „Дон Жуан“
- Дона Елвира беше много важен и интересен опит за мен. Моцарт изисква от певците почти инструментално звучене, което за мен не е лесно. Въпреки това с помощта на нашата забележителна певица и личност Анна Томова-Синтова успях да разбера стила и палитрата, които да искам от себе си. С нея подготвих и ролята на Композитора от „Ариадна на Наксос“, която предстои да излезе на сцената на Софийската опера и балет скоро. Изключително съм благодарна на Анна Томова-Синтова за радостта и вдъхновението да работя с нея.
- Предстои Ви отговорна роля – Електра в операта „Електра“ от Рихард Щраус. С какво допринесе майсторският клас на Долора Заджик за изграждането образа на Електра.
- Електра е Еверест на сопрановите роли. Да пристъпиш към нея не можеш без насърчаването на хора, които разбират от пеене в най-тежкия репертоар. Въпреки, че с Долора Заджик успях да изработя само трудния монолог на Електра, тя ми даде голяма увереност, докато работеше с мен, като потвърждаваше непрекъснато, че това е моята роля. Ако освен глас и техника за ролята се изисква смелост, то тя ми я даде безрезервно.
- Как възприемате като цяло музиката на Рихард Щраус и модернистичното му произведение?
- Щраус се е шегувал,че не е първокласен композитор, но от второкласните бил най-добрия. Освен, че очевидно е имал прекрасно чувство за хумор, е написал много сложно произведение. Трябва да се каже, че „Електра“, която е втора опера за него, е и последната с точно това звучене. Нататък остава разкош от преплитащи се хармонии, но все в посока втората половина от Електра, която е много по-лирична. В началото ми беше трудно – ушите ни са настроени по определен начин – възприемаме италианската, френска и руска опера като норма. Звуковият и хармоничен хаос, макар само привиден, защото при Щраус всичко в крайна сметка се „разрешава“ музикално, ме обърка, ученето беше трудно. Но с всяка следваща стъпка навътре в драматургията се отключваше врата в осъзнаването на гениалността на музиката. Бих казала, че Електра ме изразява напълно като певица и актриса. Тя е моята голяма любов на сцената.
- Какво е за Вас ролята на Електра? Кое бихте поставили на първо място във Вашата персонална интерпретация?
- Електра е образ, на който или се отдаваш напълно, оставяш се да те покори и сам ти покоряваш в крайна сметка, или се отдръпваш в опасения като те събаря гласово и психически. Аз съм възторжена натура, предизвикателствата ме амбицират. По отношение на интерпретацията нещата са разбира се дълбоки. До голяма степен интерпретацията на Електра е дълбоко интуитивна. След като един път се потопиш в текста, а той е много силен – всяка дума от монолога е като заклинание, духовните и телесни сетива реагират автоматично.
- В какво според Вас се състои драмата на Електра?
- В живота на всяка жена бащата е най-важната и определяща фигура. Когато бащата е отнет по такъв подъл и позорен начин, отговорът на Електра в нейното безсилие е чудовищна и самоунищожителна злоба и гняв. Толкова мощни чувства, че накрая не успява да понесе триумфа, който желае с цялата си същност.
- Твърдите, че режисурата на акад. Пламен Карталов е направила спектакъла триизмерен. Защо? Къде точно е 3D елемента?
- Известна е работата на маестро Карталов с пространствата. Нашият спектакъл не прави изключение. Освен прекрасното изграждане на образите и отношенията ни на сцената, той добави елемента на древногръцкия хор, който …не искам да издавам твърде много за тези, които не са го гледали. Явяването на Агамемнон и символичното физическо разпадане на света на Електра накрая придават на спектакъла триизмерността, за която говоря.
- Кои артисти участват в спектакъла?
- На сцената ще блеснат прекрасните ми колеги : Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Ангел Христов, Станислава Момекова, Диана Василева, Росен Ненчев, Димитър Станчев, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Весела Янева, Айла Добрева, Силвия Тенева. В постановъчния екип са: Диригент- Евън – Алексис Крист, Режисьор – Пламен Карталов, Сценограф – Свен Йонке, Хореограф – Фреди Франдзути, Художник на костюмите – Лео Кулаш, Дизейнер на осветлението – Андрей Хайдиняк. Асистент – режисьор е Вера Петрова
- Какво ще пожелаете на нашите читатели и зрителите, които копнеят да видят „Електра“ на сцената на Софийската опера?
- Скъпи приятели, заповядайте на нашето прекрасно представление! Софийската опера и балет са впрегнали всички творчески сили, за да създадат неповторимо изживяване за сетивата. Бъдете здрави и до нови срещи!