Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Името на първата столица на Дунавска България - Плиска, представлява извор, от който изследователят може да черпи концентрирани знания за дълбокия произход на българския народ и неговата реч. Използвам понятието "първа" и съзнавам, че отнесено към името Плиска, то звучи тавтологично - ще обясня тази тавтология по-нататък в моя текст. Правя и уговорката, че съгласно някои най-нови изследвания, "първата" столица на основаната от канас Аспарух държава, не е Плиска, а Девня и тя е изпълнявала ролята на главен град в течение на няколко години. Надявам се, че ученият, който лансира това интересно откритие, в скоро време ще запознае българското общество със своята теза.
Но да се върнем на Плиска. Досега няма единно мнение в българската историография и езикознание за значението на нейното име. Различните му тълкувания, както в средновековните исторически извори, така и в съвременната историческа книжнина, са поднесени накратко в интересния текст на Иван Танев Иванов "Възможна семантика на името Плиска", публикуван в сайта protobulgarians. С две изречения авторът най-напред се спира на "славянските хипотези", според които на мястото на първата българска столица по-рано е съществувало "славянско селище", наречено Плиска и името му, тълкувано чрез "славянските езици" означава или "плоско място", или "блато". И.Т. Иванов не споменава мотивите за подобно тълкуване, но явно те се основават на "славянските" глаголи " плискам(се)" и "сплесквам" - "превръщам в плоскост". Самият автор не е съгласен с подобни " славянски обяснения".
Поставям определението "славянски" в кавички не за друго, а защото новата - все още неиституционализирана - историческа наука, е наясно, че "славянският език" е всъщност пеласго-тракийският език и че понятието "славяни" е изопачено произношение на "словени" - носители на Словото, на духовността, на културата. "Славата" всъщност е функция на "Словото". Така че и в частния случай с името на Плиска - не трябва да се търси някакъв "славянски", а "словенски" произход на понятието - т.е. неговият корен, както винаги, когато се отнася до най-древните думи, трябва да се търси в тракийския и българския език. А че Плиска е много древно понятие, говори името на близкото до града село Абоба.
И.Т. Иванов споменава, че според известния учен Петър Добрев, "абоба" означава "голям земен вал". Въпреки уважението ми към проф. П. Добрев, което винаги съм изтъквала в статиите и книгите си, заявявам, че името Абоба ( Абова ) може да се преведе единствено като "бащина", " на бащите", "бащиния". На арамейски, който разглеждам като диалект на тракийския език, "abba" означава "баща", като думата е преминала почти непроменена в множество нови езици - babbo ( италиански, най-вече тоскански ) ab ( арабски ), babà ( турски ) и пр. Abba е равнозначно на avo, avi - деди, предци, "стари" - понятие, което съм обяснявала многократно и с което древните народи са обозначавали пеласгите и дори атлантите - старата, предишната, земна раса.
Чрез името на Абоба, обяснението на Плиска е на крачка разстояние. Само че трябва да вземем под внимание честата взаимна замяна в човешката реч на звуците "л" и "р". Ако в името Плиска заменим "л" с "р", ще получим Приска - понятие, което, както в латинския - priscus, така и в тракийския език, означава "предишен", "древен", "стар", "първичен". Нека си спомним имената на първия етруски цар на Рим - Тарквиний Прискус ( Стари ) и на историка Приск Тракийски (Панийски).
По друг път - чрез тохарските езици - Живко Войников, цитиран от И.Т. Иванов, обяснява думата "priska" като "най-пръв".
В три мои статии от ноември 2019, включени в книгата ми "Злато за смет" и посветени на идентичността на понятията "bria"( "град" на тракийски език, но и "бряг", според археолога А.Киряков ) и "pria" ( "камък" на генуезки език ), доказвам, че "камък", "скала", "планина", "земният елемент" - perwn-to, parvati ( санскритски ), paurvata ( авестийски ) - означават и "първи", "първичен", създадени най-напред. В българския език имаме понятие идентично със санскритското perwn-to - "първен". От името на земния елемент - perwn-to, paurvata, парвати, паравати - произхождат българските глаголи "правя" и "боравя".
В този "ред на мисли" името на Плиска - Приска може да бъде преведено като "Стар", "Каменен", " Пръв ( създаден първен или главен, столичен )", "Направен - построен", "Град".
Но нека не се задоволяваме само с тези, макар и правилни, тълкувания, нека отидем по-далеч. Следа от тракийското и латинско слово prisk, priscus е понятието "присно" в старобългарския и църковно-"славянския" езици. В българските тълковни речници то е преведено като "някога", но руският му превод е още по-точен - "винаги". "Приснопаметен" ще рече "този, чиято памет се пази винаги " - т.е. чиято памет е "вечна". Така стигаме до едно изключително важно от гледна точка тракийската древност определение на град Плиска - Приска - "Вечният град", същото, каквото носи Рим - Urbs Aeterna. Имайки предвид, че Рим е основан от троянски бежанци и е израснал като столичен град под силното влияние на етруските, произхождащи от Лидия и носещи тракийски и български ген, можем да стигнем до предположението, че "Вечен град" в тракийския свят е наричана столицата на тракийската държава.
Но да не спираме дотук, да разкопаем още по-дълбоко тази златна жила. Какво означава aeternus? Вечен, безсмъртен. Думата идва от aether - етер, ефир, петата стихия, висините между най-горния слой на земната атмосфера и черния космос - тези " небеса", където обитават безсмъртните богове, забраненият елемент, изчегъртан от откритията на Менделеев и Тесла, но добре известен и безспорен за древните човеци. Aether значи "светъл", "горящ", защото именно такава е "ефирната" природа на божествата.
И тъкмо тук правим паралел с един от най-интересните средновековни извори за смисъла на името Плиска - "Пророческо Сказание" от Пандех. Той е поднесен в книгата на проф. Е. Георгиев "Литературата на Втората Българска държава. Литературата на XIII в.", Изд.на БАН, 1977 г., откъс от която Иван Т. Иванов цитира в горепосочената статия:
"В третото пророчество "А ето тълкуванието Данилово" се описват подвизите и героичната личност на българския "каган" Михаил [пак там, стр. 261]. Това е княз Борис I, защото след него ще царства Симеон, а след Симеон - Петър. Каган Михаил-Борис "тръгва от Слънчевград, участва в много боеве, побеждава и губи, умира и възкръсва". Накрая ангел господен му пророкува, че "бог му е дал да царува над всички народи, където слънцето огрява". Каган Михаил ходи до Рим при папата и до Киев-Студенец, бие се на Овче поле, до Главиница и около Витоша, крие се във Велбужд. След като авторът демонстрира толкова много точни исторически и географски познания, трябва да се запитаме кой е този Слънчевград, от който каган Михаил-Борис тръгва по своя боен път ? Едва ли авторът ще знае за Велбужд и Главиница, Рим и Киев, а няма да знае, че княз Борис е управлявал в Плиска! Така че най-вероятно, градът от който тръгва Борис - Слънчевград е Плиска."
С този цитат и коментар И.Т.Иванов обосновава твърдението си, че името Плиска означава "светла, блестяща, бяла", до което той стига по доста сложен, криволичещ път и което противопоставя на тълкуванията на останалите изследователи, споменати в неговата статия ( а някои и в моя настоящ текст ).
Според мен до тълкуването на Плиска като "светла, блестяща, Слънчева" - град на Слънцето, защото българите са слънцепоклонници, може да се стигне дори само чрез анализа на понятията "вечен" - aeternus - и aether, който изложих в по-горните редове. Думите "светлина" и "вечност" - се съдържат в името на сина на Слънцето - Ф-аетон, Фотон ( частицата, която носи светлинната енергия ). Името Фаетон би могло да се тълкува и като Паетон - Светъл, Небесен Змей. Ако анализираме името на Слънцето в българските детски приказки - Райко, произлизащо от Ра - и вникнем в смисъла на производните от него собствени имена в българската традиционна именна листа, ще видим, че Трайко ( Т-Райко ) ще рече "траен" - дълговечен, а Брайко ( Б-Райко ) - блестящ, светъл. "Брайно" в българската роднинска терминология, която няма паралел в никой европейски нов език, е ласкателното название на най-възрастния девер и означава "светъл", "блестящ". Впрочем името Райна означава "царица" - светла, блестяща (раджа, рани, исп.reyna и пр.).
Но до обяснението на Плиска като "светла, блестяща, Слънчева" има и съвсем кратък път - звукът "л" си остава на мястото, а вместо него правим замяна на "п" с "б", водени от почти повсеместната практика на взаимозаменяемост на двата звука в древните думи - замяната на звучна съгласна с беззвучна или обратно. Получаваме "Блиска" - "блясък".
В заключение мога да кажа, че всеки от изследователите на загадъчното име Плиска, който го е превел като "стар, древен, пръв, каменен, главен ( столичен ), блестящ, светъл " има своето основание и не е изпаднал в заблуда. Добавям, че градът е Вечен, Царствен, Божествен - и да, наистина е посветен на Слънцето, както твърди старото пророчество Данилово. Той може да бъде назован с всички тези определения, защото името му възхожда към изначална смислова и словесна ядка - изначален словесен възел, в който се съдържат петте основни стихии - и на първо място "земя" и "етер", най-ниската и най-високата в божествената стратификация.
Цялата понятийна система, цялата реч на човешкия род, произлиза от имената на петте елемента, съдържащи се в една сричка, в която гласните леко варират. Ще обясня това радикално твърдение в следваща статия.