Виртуозът на китарата и английският рок Джеф Бек почина на 78-годишна възраст, съобщи ultimateclassicrock.com.
„От името на семейството му, с дълбока и дълбока тъга споделяме новината за кончината на Джеф Бек. След като внезапно се зарази с бактериален менингит, той почина мирно вчера. Семейството му моли за разбиране, докато преживява тази огромна загуба", пише в профила на музиканта във Фейсбук..
Бек за пръв път става известен като член на Yardbirds, където заменя Ерик Клептън. Той свири с групата от 1965-66 г. и за кратко се засича с Джими Пейдж, който първоначално свири на бас в групата, а след това преминава към втора китара. С Бек в групата, Yardbirds отбелязват няколко Топ 10 хита в Обединеното кралство, включително „Heart Full of Soul“, „Evil Hearted You“ и „Shapes of Things“. Двойната китара, прото-метъл интерпретацията на "Train Kept A-Rollin'" на Tiny Bradshaw от Yardbirds също се превърнаха в стандарт и по-късно бяха продължени в подобен дух от Led Zeppelin и Aerosmith.
Иновативното използване на обратна връзка, изкривяване и размиване от Бек помага да се подготви сцената за психеделичната революция от края на 60-те години, но неговият огнен характер и непредсказуемост създават противорчия с колегите му от групата.
„Джеф Бек беше страхотно допълнение към групата, след като Ерик напусна, и главно той беше отговорен за пренасянето на тези блус идеи в един различен свят на луди звуци“, казва барабанистът на Yardbirds Джим Маккарти пред Something Else! през 2015 г. „Джеф беше доста див характер, много напрегнат и непредвидим. Да се работи с него беше страхотно, но той можеше да бъде много труден.”
Когато Бек не се появява на турне в САЩ, Yardbirds уволнява китариста, след като групата записва само един едноименен албум с него през 1966 г.
След като е изгонен от Yardbirds, Бек започва кратка солова кариера и след това създава Jeff Beck Group, която включва Род Стюарт на вокалите и Рон Ууд на баса. Бандата достига до Топ 20 на Billboard 200 с Truth от 1968 г., Beck-Ola от 1969 г. и Jeff Beck Group от 1972 г. Бек се радва на подобен успех с Beck, Bogert & Appice от 1973 г., единственият албум на кратко просъществувалата супергрупа с басиста Тим Богарт и барабаниста Кармин Апис, бивши членове на Vanilla Fudge и Cactus.
След разпадането на Beck, Bogert & Appice, Бек се радва на най-големия си соло успех до момента с Blow by Blow от 1975 г., достигайки номер 4 в Billboard 200 и станал платинен. Той е последван от Wired през 1976 г., друг успех с платинени продажби в Топ 20, който заедно с предшественика си помага да се установи нов стандарт за инструментална рок китара.
След издаването на Wired продукцията на Бек става по-спорадична. Той издава само три албума през 80-те години, които не постигнаха комерсиален успех. Неговата солова продукция от 90-те години беше също толкова оскъдна, въпреки съвместната работа с някои от актуалните музикални звезди. Той свири на водеща китара в няколко песни от дебютния солов албум на Jon Bon Jovi, Blaze of Glory, включително заглавната песен, оглавяваща класациите. Той също участва в соловия албум на Роджър Уотърс от 1992 г. Amused to Death и албума на Кейт Буш от 1993 г. The Red Shoes. Бек беше въведен в Залата на славата на рокендрола като член на Yardbirds през 1992 г., като каза иронично по време на речта си: „Някой ми каза, че трябва да се гордея тази вечер, но не - защото ме изгониха. Те го направиха! Майната им!”
Въпреки липсата на комерсиални постижения в по-късните години, Бек остава класическа рок фигура и е широко цитиран от фенове, критици и музикални колеги като един от най-великите китаристи на всички времена. Той спечели седем награди "Грами" - шест за най-добро рок инструментално изпълнение и една за най-добро поп сътрудничество с вокали - и бе въведен в Rock Hall като солов изпълнител през 2009 г. Финалът на творческата му дейност беше съвместният албум на Джони Деп 18, издаден през 2022 г.