За първи път на български излиза кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд "Защо война?" Тя води началото си от края на 1930 г., разказа пред БНР доц. д-р Снежана Димитрова, преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на студия към книгата.
"Самата поява на "Защо война?" и продължителният дебат около нея отваря подстъпа към една непозната Европа на интелектуално сътрудничество в един особен хоризонт на интелектуален пацифизъм"
Тя разказа в предаването на БНР "Хоризонт до обед" предисторията на комуникацията между тези велики умове на своето време.
"Обществото на народите създава различни комисии. През 1922 г сред тях е Комисията за интелектуално сътрудничество. В нея е включено най-доброто от тогавашния мисловен свят – Мария Кюри, която предлага Айнщайн, както и Бергсон. В първите години обаче няма ясни цели и задачи. Затова разочарованието у Айнщайн е голямо и той я напуска. Но под натиска на десните сили, той се връща в нея. Айнщайн подкрепя пацифизма на тази организация и търсенето на начини за възпиране на света от агресия и насилие".
Самата идея за кореспонденцията между Айнщайн и Фройд е част от нов метод, при който чрез срещи и общуване между интелектуалци се създават условия за международно сътрудничество, обясни още доц. Димитрова.
"Да се обединят знанията между теоретици и практици, за да могат да влияят върху политиката. Целта е да се покаже ефикасността на интелектуалното в начина на обяснение на света. Айнщайн си дава сметка, че съществуват вътрешни инстинкти на омраза и разрушение", посочи тя
"Той очаква от Фройд да се намери начин за ограничаване на инстинкта към омраза и разруха. Психологът обаче казва, че не може да има диво разграничение между добро и зло. Единственото, което може да се направи, според него, е да се усилва интелекта. Фройд разкрива един свят на болка и страдание. Той смята, че всеки прогрес има и елементи на регрес. Проблемът е, според него, е че има една изначална структура на обществото с елементи на неравенство".
Фройд предупреждава, че светът, чрез психичните си структури, е свят на сегрегация, разясни доц. Димитрова.
"Той смята, че самото Общество на народите трябва да има въоръжена сила. От тази идея тръгват много разсъждения в областта на международните отношения. Фройд казва, че заложените противоречия в цивилизацията могат да доведат до крайното изтребление. и че за да опазиш света си цял, трябва да запазиш врага си. Той показва, че войната не е ефект на самия инстинкт за разруха и омраза, а на срещата му с нагона за власт".
Има няколко начина да се противостои на войната, според прочутия психолог, посочи доц. Димитрова.
"Единият е културата. Другият са емоционалните отношения, създаващи основата за идентификация с някаква общност"
През призмата на казаното от бащата на психоанализата, тя коментира и случващото се в Украйна.
"Фройд казва, че има справедливи войни, но след като има агресор, то жертвата трябва да се въоръжи, за да се съпротивлява срещу агресора. Ако оставиш жертвата на агресора, отстъпваш от основния принцип на колективна сигурност в международното право"