Мариус Куркински отбеляза в неделя вечер 30-годишнината от началото на своя творчески път – с моноспектакъла „Нашенец“ по произведения на Чудомир.
В продължение за час и четиридесет минути, актьорът се превъплъщава в десетки образи от творчеството на големия български писател, чието истинско име е Димитър Чорбаджийски.
Представлението, изиграно на сцената в изпълнената до краен предел зала 1 на НДК, бе разделено на четири части, в които се осмиват черти от психологията на малкия човек. Много от Чудомировите разкази са изградени като диалог или монолог.
Както съобщиха по-рано от екипа на Мариус Куркински, на сцената той пресъздава типичното за автора остроумие и виждания за живота и обществото, поднесени чрез забавни и трогателни истории – какво би бил този свят на трудности, главоблъсканици, амбиции и тревоги, без животворният полъх на хумора. „Много се смяхме, но и поплакахме“, казаха зрители след събитието.
Както писа БТА, премиерата на „Нашенец“ бе в Силистра – на 7 ноември, последвани от Добрич – 8 ноември, Варна – 9 ноември, и Пловдив – 10 ноември. На 25 март 2023 г. се навършиха 133 години от рождението на Чудомир (1890-1967).
Мариус Куркински е роден на 15 октомври 1969 г. в Нови пазар. Дебютира през 1993 г. пред публика с първия си моноспектакъл „Дон Жуан“.
„Всичко започна, като си мислех, че съм Дон Жуан (,,Дон Жуан“, 1993). Скоро след това, с много трепет изпълних песента на всички песни (,,Песен на песните“, 1993). Срещнах тайнствена дама, която ми помогна да стъпя на голямата сцена и да се запозная с многобройните зрители (,,Дамата с кученцето“, 1996). И до днес не разбирам как съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет (,,Евангелие по Матея“, 1997). Това ми помогна да намеря човека в себе си (,,Самият човек“, 1999). Сънувах, че съм се събудил (,,Сънят“, 2001). Събудих се и претърпях сътресение (,,Сътресение“, 2006). От него научих много, както за моите предци, така и за съвременната българска публика (,,Български разкази“, 2010). По-късно проумях, че неусетно съм се превърнал в смешен човек, който отново сънува (,,Сънят на смешния човек“, 2014). Окончателно достигнах до истината. Аз съм просто артист, заключен в театъра след края на поредното представление и не мога да изляза в реалността (,,Юбилей“, 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и отново ме понесе на крилете на театъра (,,Черното пиле“, 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до (,,Мариус 50“, 2019). Ще потърся причините в ,,Нашенец“, разказва актьорът.