Непубликуваният роман на Габриел Гарсия Маркес „Ще се видим през август“ излезе на 6 март - рождения ден на писателя. В него колумбийският писател се връща към стила на първите си произведения, а също така засяга нова тема в творчеството си, съобщиха от пресслужбата на издателство AST, цитирани от РИА Новости.
Маркес щеше да навърши 97 години.
Книгата излиза едновременно на испански, английски и руски език в различни страни по света - нещо, което се е случвало рядко в други страни, което се случва рядко.
Маркес е работил върху текста на „Ще се видим през август” през последните години от живота си, но романът не е бил публикуван досега, подчертават от издателството. Поради здравословни причини писателят нямаше време да завърши работата по него и отказа да публикува текста, смятайки го за несъвършен. Десет години след смъртта на Маркес синовете му Родриго и Гонсало Гарсия Барча решават против волята на баща си да публикуват последната му творба.
Преводачът на книгата за Русия, кандидатът на филологическите науки Дария Синицина, отбеляза, че в текста на романа няма непълнота. "Това е история с начало и край и с вътрешна логика. И наистина има някои времеви несъответствия. И това най-вероятно са последствията от фрагментацията, останала след смъртта на автора. Но може да се възприеме като обичайното за Гарсия Маркес обръщение към цикличността на времето” – споделя тя.
Преводачът също подчерта сдържаността на последната творба на Маркес в сравнение с по-големите романи. Той обаче съдържа и характерните вериги от метафори на автора, нанизани една върху друга, трудни за руския език.
"Това е завръщане приблизително към стила на "Никой не пише на полковника". Не 100 процента, но в известен смисъл. Новата тема е животът на една жена в разцвета ѝ. И отношенията с майка ѝ. И като цяло с всичко, което я заобикаля. И особено връзката със смъртта”, каза Синицина.
Според нея докосването до ръкописа било едновременно ужасно интересно и в същото време страшно: последният приживе текст на Маркес донякъде я разочарова. Но няколко фрагмента и знаци в новия ръкопис я пленяват и я убеждават да се заеме с превода.
"Това е добра история. Сигурна съм, че тази книга ще резонира доста силно с много хора", заключи тя.