Калифорнийската еленова мишка оглавява класацията на най-моногамните бозайници според сравнително изследване, което анализира родствени връзки при животни и хора. Биолозите използват дела на пълноправните братя и сестри спрямо полубратята и сестрите като количествен показател за устойчиви дългосрочни партньорски връзки. Колкото по-висок е този дял, толкова по-вероятен е моногамен модел на размножаване.
Проучването, разработено от екип с участието на д-р Марк Дайбъл от Университета в Кеймбридж, комбинира генетични данни и демографски записи от диви популации и човешки общества в различни исторически периоди. Резултатите показват, че хората се нареждат сравнително високо с 66% в глобалната „лига на моногамията“, особено в сравнение с повечето примати.
Най-моногамните бозайници(дял на пълноправните братя и сестри)
Калифорнийска еленова мишка – 100%
Африканско диво куче – 85%
Дамараландски кърт плъх – 79,5%
Мустакат тамарин – 77,6%
Етиопски вълк – 76,5%
Евразийски бобър – 72,9%
Хора – 66%
Голям гибон – 63,5%
Сурикат – 59,9%
Сив вълк – 46,2%
Червена лисица – 45,2%
Първите 11 вида в класацията са определени като „социално моногамни“, тъй като формират стабилни двойки и споделят грижите за потомството, дори когато се допускат ограничени контакти извън партньорската двойка.
Най-слабо моногамните видове(висок дял на полубратя и сестри)
Соей овца – 0,6%
Целебески гребенест макак – 0,8%
Резус макак – 1,1%
Японски макак – 2,3%
Черна мечка – 2,6%
Антарктически тюлен – 2,9%
Косатка – 3,3%
Савана бабуин – 3,7%
Маймуна вервет – 4,0%
Афала – 4,1%
Обикновено шимпанзе – 4,1%
Изследователите подчертават, че биологичната моногамия не трябва да се тълкува като абсолютна сексуална вярност, а като социална стратегия за дългосрочно партньорство и съвместно отглеждане на потомството. В този контекст позицията на човека сред най-моногамните бозайници се разглежда като еволюционно необичайна и тясно свързана с развитието на сложни социални структури и продължителна родителска грижа.