Вкаменели животински прешлени от Музея на Севера в Аляска, които преди това са били приписвани на вълнести мамути, са идентифицирани като принадлежащи на морски същества. Несъответствието е открито благодарение на програмата „Осинови мамут“, съобщава Science Alert.
През 1951 г., по време на експедиция през вътрешността на Аляска, археологът Ото Гайст открива два прешленни диска от бозайник в праисторическия регион, известен като Берингия. Въз основа на външния вид и местоположението на костите, Гайст заключва, че те принадлежат на вълнест мамут (Mammuthus primigenius). Големият размер на прешлените показва, че е слоново животно, а костите на големи животни от късния плейстоцен (преди 129 000 до 11 700 години) са често срещани в този регион.
По-късно археологът транспортира костите. Повече от 70 години те остават на склад в Музея на Севера към Университета на Аляска (UAMN).
Радиокарбоновото датиране на вкаменелостите разкрива, че костите са твърде млади, за да принадлежат на вълнест мамут. Въглеродните изотопи, съдържащи се в тях, показват възраст от приблизително 2000–3000 години. Смята се, че мамутите са изчезнали преди около 13 000 години, с изключение на няколко изолирани популации, които са се запазили още известно време.
Последващи проучвания разкриха, че химичният състав на костите е съвместим с морска среда, а митохондриалната ДНК показва, че пробите принадлежат на китове. Сега учените трябва да определят откъде са дошли китовете във вътрешността на Аляска.
„Как останките на два кита, на възраст над 1000 години, са се озовали във вътрешността на Аляска, на повече от 400 км от най-близкия бряг?“, се пита в статията.
Смята се, че костите може да са били транспортирани от древни хора от далечен бряг. Съществува и теория, че самият Ото Гайст може да е объркал образците, когато ги е дарил на университета. Неговите колекции са от цяла Аляска.