Учени за първи път успяха да наблюдават жива акула-гоблин в естествената ѝ среда – и то не еднократно, а в два отделни случая, което се смята за значителен пробив в изследването на един от най-загадъчните обитатели на дълбокия океан.
Необичайният вид, известен с удължената си муцуна и характерни изтеглящи се напред челюсти, досега е бил познат на науката предимно чрез екземпляри, уловени случайно от рибари и извадени на повърхността, където обикновено загиват малко след това.
Първото наблюдение е направено при анализ на архивни видеозаписи, заснети през 2019 г. край подводна планина в района на остров Джарвис в Тихия океан. След внимателен преглед изследователите потвърждават, че заснетото животно действително е акула-гоблин. Вторият случай е регистриран по време на научна експедиция до Тонганската падина през 2024 г.
In July 2019, a remotely operated vehicle filmed an unusual creature 2 kilometers below the waves near Jarvis Island in the central Pacific Ocean.
— News from Science (@NewsfromScience) June 15, 2026
Three meters long with pink and gray skin, jaws that can snap outward in a flash, and a comically elongated snout, the animal… pic.twitter.com/XGdq8myc53
Резултатите са публикувани от екип учени от University of Hawaiʻi at Mānoa и University of Western Australia.
„Акула-гоблин е една от най-емблематичните дълбоководни акули и никога не съм предполагал, че ще я видим жива в естествената ѝ среда“, коментира съавторът на изследването проф. Alan Jamieson.
Според учените второто наблюдение е особено важно, тъй като животното е заснето на дълбочина близо 700 метра по-голяма от всички досега известни местообитания на вида. По време на експедицията са били записани над 50 дни непрекъснати видеонаблюдения на дълбочини между 800 и 10 800 метра, а появата на акулата е продължила едва около 20 секунди.
Акула-гоблин (Mitsukurina owstoni) често е наричана „жив фосил“, тъй като е единственият оцелял представител на семейство акули с еволюционна история, простираща се близо 125 милиона години назад. Видът обитава дълбоките части на Атлантическия, Тихия и Индийския океан, като предпочита континенталните склонове, подводните каньони и райони с изобилие от плячка.
Scientists have captured footage of the “ugliest shark on the planet” alive in its natural habitat for the first time
— Dexerto (@Dexerto) June 16, 2026
Goblin sharks have rarely been sighted due to their deep-sea habitat and experts say we know virtually nothing about them pic.twitter.com/KLXRd3gdpA
Възрастните екземпляри могат да достигнат дължина до около 3,5 метра. Хранят се предимно с риби, калмари, ракообразни и други дълбоководни организми. Най-отличителната им черта са силно подвижните челюсти, които могат светкавично да се изтеглят напред при атака срещу плячката.
Ръководителят на изследването Аарън Джуда определя срещата с животното като „изключителна привилегия“. По думите му новите данни разширяват значително познатия географски и дълбочинен ареал на вида.
„Подобни открития показват колко малко знаем за дълбоките океански екосистеми. Огромна част от океанското дъно остава неизследвана и вероятно крие още множество неизвестни видове и екологични процеси“, посочва той.
Независими специалисти също подчертават значимостта на наблюденията. Ихтиолози отбелязват, че акула-гоблин е сред най-рядко срещаните и слабо проучени акули в света. Макар външният ѝ вид често да поражда сравнения с персонажи от научната фантастика и филмите на ужасите, видът не представлява опасност за хората поради дълбоководния си начин на живот.
Откритието е поредното напомняне колко ограничени остават човешките познания за океанските дълбини. По оценки на учените повече от 80% от световния океан все още не е картографиран и изследван подробно, а всяка нова експедиция продължава да разкрива неизвестни досега форми на живот и адаптации към едни от най-екстремните условия на планетата.