Къде почиват българските владетели – от Кубрат до Борис III

Къде са гробовете на българските владетели? На пръв поглед въпросът изглежда прост, но отговорът се оказва изненадващо труден.

От създаването на Дунавска България до края на монархията през XX век страната ни е имала десетки владетели. За много от тях историците знаят къде са били погребани. В редица случаи обаче гробовете са унищожени, останките са премествани, изгубени или никога не са били идентифицирани със сигурност.

Днешното завръщане на тленните останки на цар Самуил в България отново поставя този любопитен въпрос – къде всъщност почиват българските владетели?

Кубрат – съкровището е открито, но не и останките

Един от най-известните примери е хан Кубрат.

През 1912 г. край село Малая Перешчепина, в днешна Украйна, е открито изключително богато съкровище. Сред предметите има златни и сребърни съдове, оръжия, накити, монети и пръстени.

Върху част от находките има данни, свързващи ги с Кубрат, а принадлежността на съкровището към владетеля е широко приета в историческата наука. Предметите днес са разпръснати в музейни колекции, включително в Русия.

Това обаче не означава, че разполагаме със запазени и научно идентифицирани останки на Кубрат. Именно тук се крие една от големите заблуди около прочутото съкровище – то е свързано с погребение, но самите останки на владетеля не са запазени като идентифициран антропологичен материал.

Аспарух – мястото е известно, гробът не

За хан Аспарух положението е още по-неясно.

Средновековните сведения разказват за неговата смърт и за района, в който е загинал, но до днес няма безспорно идентифициран гроб с негови останки.

Това е съдбата на много от ранните български владетели – историците разполагат с писмени сведения за живота и смъртта им, но археологията не може да посочи място, което категорично да бъде наречено техен гроб.

Самуил – владетелят, чиито останки се завръщат у дома

Един от най-интересните случаи е този на цар Самуил.

През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро саркофаг с човешки останки, които са свързани с българския владетел.

В гроба са открити и фрагменти от златотъкана дреха. По скелета е установена и стара травма на лявата лакътна кост, която е свързвана с описаните исторически събития около битката при Сперхей.

Повече от половин век останките се съхраняват в Гърция.

На 3 октомври 2026 г. те официално бяха предадени на българската държава и се завърнаха в България. Предвижда се да бъдат положени в базиликата „Света София“ в София.

Така Самуил се превърна в един от малкото средновековни български владетели, за които има конкретен комплекс от археологически данни, свързващи останките с историческата личност.

Калоян – един от най-загадъчните царски гробове

Цар Калоян е друг изключително интересен случай.

През 1972 г. при археологически разкопки край църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открито богато погребение на висок мъж.

В него са намерени останки от богато войнско облекло, златна сърма и бисери, както и масивен златен пръстен-печат с изображение на барс и надпис „Калоянов пръстен“. Именно находките дават основание погребението да бъде идентифицирано като това на цар Калоян.

Останките на владетеля са положени отново в църквата през 2007 г. с държавен ритуал.

Но и тук има научни дискусии около абсолютната сигурност на идентификацията. Затова най-коректно е да се говори за погребението, приемано от археолозите като Калояновото, а не да се представя въпросът като напълно лишен от спор.

Иван Асен II – царят в „Св. 40 мъченици“

Цар Иван Асен II също е свързан с църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

Храмът е построен по негово време и се превръща в един от най-важните царски храмове на Второто българско царство. Според историческите и археологическите данни именно там се намира неговият гроб, както и този на съпругата му Анна Мария.

Днес обаче не може да се говори за запазен и ясно обозначен гроб, сравним със съвременните царски гробници.

Михаил Шишман – три версии за един гроб

Цар Михаил III Шишман загива след битката при Велбъжд през 1330 г.

За мястото на погребението му от години съществуват различни версии.

Една от най-сериозните хипотези сочи към църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане, днешна Северна Македония. В храма е открита погребална ниша с човешки кости и графит, който се свързва с погребението на българския цар.

Съществува обаче и друга традиция, според която той може да е бил погребан край Кюстендил или останките му да са били пренесени в Търново.

Така при Михаил Шишман имаме силна историческа хипотеза, но не и безспорно доказан гроб.

Александър Батенберг – един от малкото сигурни случаи

С княз Александър I Батенберг ситуацията вече е съвсем различна.

След смъртта му в Грац през 1893 г. тялото му е пренесено в България по неговото предсмъртно желание. През 1898 г. останките са положени в специално построената гробница в София.

Тя се намира на булевард „Васил Левски“, недалеч от Софийския университет.

Тялото на княза е погребано под подовата плоча, а над него е поставен символичен мраморен саркофаг. Гробницата е запазена и днес.

Фердинанд – от Кобург обратно във „Врана“

Цар Фердинанд I също има интересна посмъртна история.

След абдикацията си през 1918 г. той живее в изгнание в Кобург, където умира през 1948 г. Първоначално е погребан в криптата на църквата „Св. Августин“ в Кобург.

В продължение на 76 години останките му остават там.

През май 2024 г. те бяха върнати в България и положени в семейната крипта на дворец „Врана“ в София. Така желанието на Фердинанд да бъде погребан на българска земя е изпълнено десетилетия след смъртта му.

Борис III – царят, чийто гроб е останал празен

Историята на цар Борис III е сред най-трагичните.

След смъртта му през 1943 г. царят е погребан в Рилския манастир. През 1946 г. тялото му е ексхумирано по нареждане на комунистическата власт.

По-късно останките са премествани, а гробът във „Врана“ е унищожен.

Днес тленните останки на Борис III не са открити. В Рилския манастир обаче се съхранява неговото сърце – поставено в стъкленица и препогребано във възстановения гроб на царя в южния параклис на съборния храм.

Така мястото е известно, но гробът не съдържа тялото на владетеля.

Парадоксът на българската история

Съдбата на царските останки разказва собствена история за България.

Когато държавата е силна, владетелите са погребвани с почести в специални храмове и манастири. Когато държавата губи независимостта си, гробовете често остават без защита. А при политически катаклизми от по-ново време дори вече известни и почитани гробове могат да бъдат унищожени.

Затова днес имаме необичайна картина.

Кубрат е оставил след себе си знаменито съкровище, но не и сигурно идентифицирани останки. Самуил се завърна в България след повече от хилядолетие. Калоян и Иван Асен II са свързани с царската църква във Велико Търново. Михаил Шишман остава обект на исторически спор. Батенберг има запазена гробница в София. Фердинанд вече почива във „Врана“. А от Борис III е останало само сърцето му.

Именно това прави историята на българските царски гробове толкова необикновена – понякога знаем почти всичко за един владетел, но не знаем къде е останало тялото му.

А понякога едно погребение, една находка или един стар надпис са достатъчни, за да започне търсенето на изгубения владетел.