Фау-2: ракетата, която промени войната и космонавтиката

На 3 октомври 1942 г. от полигона в Пенемюнде се издига ракета, която променя историята на войната и космическите изследвания. Това е A-4 – апаратът, който по-късно ще получи името Фау-2. В разработката му участват Вернер фон Браун, Валтер Дорнбергер и стотици инженери, техници и военнослужещи.

Ракетата е четвъртият изпитателен апарат от серията, обозначен като V-4. Предишните два опита – през юни и август същата година – завършват с неуспех. Третият полет обаче преминава по план. A-4 достига скорост около 4824 километра в час, издига се на приблизително 85 километра и изминава около 190 километра.

„A-4 е първата управляема балистична ракета с голям обсег“, определя я Националният музей на въздуха и космоса във Вашингтон.

Техническият пробив се дължи на съчетаването на мощен двигател с течно гориво, жироскопична система за управление и радиокоманди. За първи път ракета с такъв размер може да напусне плътните слоеве на атмосферата по балистична траектория и да порази цел, намираща се на стотици километри.

От изпитателен апарат до оръжие за възмездие

Първоначално ракетата носи военното обозначение A-4. След като Адолф Хитлер одобрява използването ѝ като оръжие, тя е преименувана на Vergeltungswaffe 2 – „оръжие за възмездие 2“. Оттам идва познатото съкращение Фау-2.

Бойното използване започва през септември 1944 г. Ракетите са насочвани срещу Лондон, Антверпен и други градове в Западна Европа. За разлика от самолетите и крилатите ракети, Фау-2 се движи с многократно по-висока от звуковата скорост и практически не може да бъде прехваната от противовъздушната отбрана на времето.

До началото на 1945 г. германската армия изстрелва 3225 ракети с бойни глави. Военното им въздействие остава ограничено в сравнение с огромните средства, вложени в програмата, но психологическият ефект върху цивилното население е значителен.

Зад технологичния пробив стои принудителен труд

След британската бомбардировка над Пенемюнде през август 1943 г. нацисткото ръководство решава да премести производството под земята. Машините и част от специалистите са прехвърлени в комплекса „Мителверк“ край Нордхаузен, свързан с концентрационния лагер „Мителбау-Дора“.

Там затворници са принуждавани да строят тунели и да сглобяват ракетите при тежък труд, глад, болести и постоянна заплаха от наказания. Според Мемориалния музей на Холокоста в САЩ крайната равносметка за системата „Мителбау-Дора“ надхвърля 20 000 жертви. Част от затворниците са убити или умират в самите тунели, а други загиват по време на евакуациите през 1945 г.

Тази страна от историята на Фау-2 остава неразделна от технологичното ѝ значение. Ракетата е създадена като оръжие на нацистка Германия, а нейното производство се опира на експлоатацията на концлагеристи.

Наследството след края на войната

След капитулацията на Германия американският и съветският съюз се стремят да получат германските разработки, документи и специалисти. Вернер фон Браун и част от неговия екип са прехвърлени в Съединените щати, където работата им върху V-2 става основа за следващи ракетни програми.

По-късно фон Браун ръководи екипа, разработил „Сатурн 5“ – ракетата, извела американските експедиции до Луната. Така едно оръжие, родено в условията на Втората световна война, се превръща и в технологичен предшественик на ракетите, използвани в космическата надпревара.