На 19 юни 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.), руските войски официално превземат ключовата османска крепост Силистра.
Това събитие бележи края на Втората обсада на града и пречупва окончателно османската отбранителна линия по Дунава.
Силистра е част от „крепостния четириъгълник“ Русе–Шумен–Варна–Силистра, който пази пътя към Истанбул. През предходната 1828 г. първата руска обсада се проваля. През пролетта на 1829 г. обсадата е подновена под ръководството на генерал-лейтенант Афанасий Красовски.
В боевете и щурма на укрепленията активно се включва Българският доброволчески корпус, ръководен от полк. Иван Липранди. Историческите сведения подчертават героизма на българския отряд начело с капитан Георги Мамарчев. Неговите бойци успяват да превземат една от най-важните турски табии (редути) и обръщат пленените османски оръдия срещу самата крепост.
След ожесточени артилерийски бомбардировки и миниране на крепостните стени, османският гарнизон в Силистра капитулира. Руските сили пленяват хиляди турски войници, ведно с цялото налично въоръжение, боеприпаси и хранителни запаси в града.
Падането на Силистра освобождава огромни руски сили от дунавския фронт. Това позволява на главнокомандващия руската армия, генерал Дибич Забалкански, да предприеме светкавичен и безпрецедентен поход през Стара планина (през Айтоския и Върбишкия проход).
Благодарение на осигурения тил от Силистра, руската армия съвсем неочаквано достига и превзема Одрин през август 1829 г. Това хвърля в паника султана в Константинопол.
Според последвалия Одрински мирен договор, Силистра остава под руско управление и окупация за няколко години като залог, докато Османската империя изплати наложените ѝ огромни военни контрибуции.