Учени съобщиха за откриването на 73 досега неизвестни вероятни подводни вулкана, разположени по океанското дъно. Екипът е използвал алгоритъм, първоначално разработен за откриване на ударни кратери на Марс, за да анализира топографията на морското дъно и да търси вулканични калдери.
Калдерите са големи депресии с диаметър от няколко километра, които се образуват, когато мощен вулкан изпразни магмената си камера и земната повърхност над нея се срути. Повечето подобни структури вероятно са отдавна угаснали, но част от тях може да са свързани с вулканични системи, способни да се активират отново.
Въпреки че значителна част от вулканичната активност на Земята се случва под океаните, подводните вулкани остават слабо изучени. Досега са били документирани едва около 30 подводни калдери. Ако новите обекти бъдат потвърдени, броят на известните подобни структури ще се увеличи повече от три пъти.
Водещият автор на изследването д-р Андреа Веролино от Университета „Пари-Сакле“ посочва, че картографирането на потенциално опасни подводни калдери е важно заради нарастващата критична инфраструктура на морското дъно, включително комуникационни кабели, нефтени и газови съоръжения.
Scientists discover 73 volcanoes hidden across the ocean floor - and several could erupt at any moment https://t.co/ZsiQctIrYi
— Daily Mail (@DailyMail) July 8, 2026
Рискът от подводни вулканични изригвания беше ясно демонстриран през 2022 г., когато вулканът Хунга Тонга-Хунга Хаапай край Тонга избухна след години на относително спокойствие. Експлозията беше една от най-мощните, регистрирани със съвременна апаратура, предизвика ударни вълни, достигнали до горните слоеве на атмосферата, и доведе до цунами с разрушителни последици.
За новото проучване учените са анализирали глобални топографски карти на океанското дъно. Алгоритъмът първоначално е открил над 87 000 възможни структури, но след допълнителна проверка броят им е сведен до 78 вероятни калдери. Пет от тях вече са били известни, което оставя 73 нови потенциални подводни вулканични кратера.
Изследването, публикувано в Nature Communications Earth & Environment, показва, че осем от калдерите се намират по средноокеански хребети, девет са в известни вулканични дъги, а 61 са във вътрешността на тектонски плочи. Според учените част от тези структури може да са много стари и неактивни, но други, особено разположените близо до зони на субдукция и в по-плитки води, заслужават допълнително изследване.
Авторите уточняват, че само по тези данни не може да се прогнозира кои калдери биха могли да изригнат в близко бъдеще. Екипът обаче е посочил група от седем обекта с по-висок потенциален риск, които трябва да бъдат проучени приоритетно чрез бъдещи подводни експедиции.
Според специалистите прогнозиране на вулканични изригвания остава изключително трудно. Вулканичните системи са сложни, а универсален метод за предвиждане на изригване не съществува. Въпреки това наблюдението на признаци като земетръсна активност, деформации на морското дъно, промени в температурата и химичния състав на водата може да помогне за по-добра оценка на риска.