Не 2020 г., не годините на двете световни войни и дори не периодът на Черната смърт. Според историци и учени най-тежката година, в която човек е можел да живее, е далечната 536 г. Тогава мистериозно природно бедствие потапя голяма част от света в мрак, температурите рязко падат, реколтата се проваля, а гладът поставя началото на продължителна криза.
Историкът и археолог от Харвардския университет Майкъл Маккормик определя 536 г. като началото на „един от най-лошите периоди за живот“, а вероятно и като най-тежката отделна година в човешката история.
Слънцето почти изчезваПрез 536 г. необичайна мъгла покрива Европа, части от Близкия изток и Азия. Слънчевата светлина отслабва за месеци, а температурите в Европа през лятото падат с около 1,5–2,5 градуса по Целзий. Последствията са лоши реколти и недостиг на храна.
Днес учените свързват явлението с мощно вулканично изригване, изхвърлило огромно количество частици и сулфатни аерозоли високо в атмосферата. Анализи на ледени ядра от Алпите откриват следи от вулканична активност именно около този период.
Бедствията тепърва започватСамо няколко години по-късно следват нови вулканични изригвания, които допълнително охлаждат климата. През 541 г. започва и Юстиниановата чума – опустошителна пандемия, засегнала Византийската империя и други части на Европа и Средиземноморието.
Комбинацията от студ, глад, болести и икономически сътресения превръща средата на VI век в един от най-тежките периоди в документираната човешка история.