Всеки турист, стъпил на величествените скали на родното сборище на катерачи и гмуркачи, си задава въпроса: имало ли е наистина тюлени в Тюленово, или това е просто умел маркетинг трик за привличане на посетители? Истината е напълно реална, исторически доказана и същевременно тъжна. Днес живописните подводни пещери са пусти, а символът на селото е останал само в разказите на старите рибари и в архивите на учените.
От „Село на сабята“ до Тюленово: Историческата промяна
Преди да получи сегашното си популярно име, селището се е казвало Калъч кьой (в превод от турски: „Село на сабята“), населявано предимно от гагаузи, а по-късно и от заселници от Котленския край. През 1942 година обаче селото официално е преименувано на Тюленово, именно заради постоянните колонии от тюлени монаси (Monachus monachus), които обитават уникалния скален релеф. Както се посочва в историческите хроники на регионалната платформа tyulenovo.info, съчетанието от силен прибой, подводни ниши, ниски скали и специфични ветрове превръща това място в идеален развъдник за бозайниците в началото на XX век.
Легендата за румънската кралица Мария и цар Фердинанд
Произходът на тюлените по тези географски ширини е обвит в интересни предания, но и в реални исторически факти:
Цар Фердинанд: Според данни на Община Шабла, цитирани от специализирания портал traveling.bg, първите екземпляри са пренесени от Северно море по разпореждане на българския монарх в периода между 1900 и 1914 г. Кралица Мария Единбургска: По-популярната местна легенда разказва, че през 30-те години на миналия век румънската кралица Мария е отглеждала двойка тюлени в резиденцията си в Двореца в Балчик. Впоследствие тя решава да им даде свобода и ги пуска в морето. Животните бързо мигрират на север и намират перфектно убежище в пещерите на Калъч кьой, където успешно създават поколения.Кога изчезва последната колония?
Учените от Института по океанология във Варна потвърждават, че в златните си години по Българското Черноморие популацията е наброявала около 100 екземпляра, пръснати между Тюленово, нос Калиакра, Маслен нос и чак до Резово.
За съжаление, краят на този емблематичен вид настъпва през втората половина на века. На страниците на информационния сайт nabore.bg се припомня репортаж, според който последен жив тюлен по бреговете ни е забелязан от рибари през далечната 1954 г. Точка на всякакви надежди се слага през 1978 година, когато в прочутата подводна Тюленова пещера изследователи откриват останките на последния тюлен монах, обитавал акваторията на селото.
Защо изчезнаха тюлените от България?
Експертите са единодушни, че изчезването им не се дължи на естествени процеси, а на комплексни екологични и човешки фактори:
Интензивна човешка намеса: Рибарите са възприемали тюлените като конкуренти, които разкъсват мрежите им и изяждат улова, което е довело до организиран лов.
Промяна в микроклимата и смущения: Навлизането на моторни лодки, индустриализацията на Черноморието и засиленият туризъм нарушават спокойствието в пещерите, което за тези плашливи животни е пагубно.
Унищожаване на местообитанията: Замърсяването и глобалните климатични промени променят баланса на морските екосистеми, тема, която продължава да бъде критична и според докладите за биоразнообразието на btvnovinite.bg.
Към днешна дата, ако решите да посетите Тюленово, няма да срещнете мустакатите морски обитатели. Вместо тях обаче, от високите скали и феноменалния Скален мост (който е в процедура по обявяване за природна забележителност), туристите редовно се наслаждават на игрите на пасажи от делфини, които остават новите господари на пещерния бряг.