Широко разпространеното схващане, че жените са по-емоционално интелигентни от мъжете, има известна научна основа, но реалната картина е значително по-сложна. Един от най-мащабните анализи по темата показва, че жените средно постигат по-високи общи резултати за емоционална интелигентност, но предимството зависи силно от конкретното емоционално умение, начина на измерването му и социалната среда.
Метаанализът, публикуван през септември 2026 г. в научното списание Emotion на Американската психологическа асоциация, обединява 1279 научни публикации, 1428 отделни извадки и данни за 609 278 души от 76 държави. Включени са публикувани и непубликувани изследвания, събирани в продължение на близо три десетилетия до края на 2023 г.
Проучването е ръководено от д-р Мери Хаусфелд от Университета в Лимерик с участието на Вера Хампел и Леон Бах от Университета в Цюрих и проф. Йохен Менгес от Cambridge Judge Business School и Университета в Цюрих. Вместо да третират емоционалната интелигентност като едно общо качество, учените разглеждат отделно способности като разпознаване, разбиране и регулиране на емоциите.
Резултатите показват, че жените и момичетата средно се справят по-добре с разпознаването и разбирането на емоциите. При емоционалната регулация обаче няма толкова проста зависимост. Мъжете и момчетата показват умерено предимство при задачи за управление на собствените емоции, докато жените се представят по-добре, когато става дума за регулиране на емоциите на други хора. Като цяло предимството на жените е по-изразено при умения, насочени към чуждите, отколкото към собствените емоции.
Особено важен се оказва начинът, по който емоционалната интелигентност се измерва. При тестове, в които участниците действително трябва да решават задачи и отговорите им се оценяват според представянето, средното предимство на жените е значително по-голямо. При въпросници, в които хората сами оценяват колко добре разбират и управляват емоциите, различията са значително по-малки.
Тази разлика има практическо значение. Самооценката за висока емоционална компетентност не е непременно равнозначна на демонстрирана способност. Авторите посочват, че при подбор и повишаване на служители организациите трябва да внимават да не приемат увереността на кандидата като доказателство за реални емоционални умения.
Културата и работната среда също имат значение
Различията между жените и мъжете не са еднакви във всички общества и професионални групи. Анализът установява, че ръководната позиция, типът професионална среда, географският регион, възрастта и годината, през която са събрани данните, могат да променят както размера, така и понякога посоката на наблюдаваните различия.
Например разликата между половете при разпознаването на емоции е по-голяма сред хората на ръководни позиции. Противно на предварителните очаквания на изследователите, някои различия се оказват по-малки в отрасли, в които преобладават мъжете. Географският анализ също показва по-изразени различия в части от Европа, Северна и Централна Америка в сравнение с други региони.
Данните подсказват и промяна във времето. Разликата между половете в общата емоционална интелигентност намалява в по-новите изследвания, като тенденцията е особено отчетлива при децата. Една от възможните хипотези е промяна в начина, по който момичетата и момчетата се социализират и възпитават по отношение на емоциите. Авторите обаче предупреждават, че анализът не позволява да се разделят напълно ефектите на възрастта, поколението и историческия период и следователно не доказва причината за тенденцията.
Изследването поставя под въпрос най-вече идеята, че емоционалната интелигентност може да бъде определена като типично „женско“ или „мъжко“ качество. Резултатите показват средни различия между групите, но не означават, че конкретна жена непременно притежава по-висока емоционална интелигентност от конкретен мъж.
Според авторите по-полезният подход е емоционалната интелигентност да се разглежда като набор от различни способности, а не като единна личностна характеристика. Това измества въпроса от „Кой пол е по-емоционално интелигентен?“ към по-точния: Кои емоционални умения измерваме, как ги измерваме и в какъв контекст?