Краят на тоалетната хартия трябва да виси от външната страна на рулото — така, че листът да се развива към човека, а не към стената. Това е познатата позиция „лице напред“ и е най-практичният начин за поставяне при стандартен хоризонтален държач.
Какво показва патентът на Сет Уийлър
Спорът „над рулото или под него“ продължава десетилетия, но историческият чертеж на изобретателя Сет Уийлър дава ясен отговор за начина, по който е бил замислен продуктът. Американският патент US465588A е издаден на 22 декември 1891 г. и е озаглавен „Руло тоалетна хартия“. На илюстрацията краят на листа е показан да виси отпред.
В описанието Уийлър пише:
Основната цел на патента е листовете да се отделят по-лесно и по-чисто, без да се разкъсва съседният лист. Документът не въвежда правило за хигиената и не твърди, че едната посока предпазва от бактерии.
Защо листът навън е по-удобен
При поставяне с края навън свободният лист се вижда веднага, хваща се по-лесно и се откъсва с едно движение. Освен това той стои на разстояние от стената или от задната част на държача. Така се намалява вероятността ръката да докосне повърхността при развиване на хартията.
Тези аргументи обясняват защо позицията „лице напред“ често се приема за правилната в дома, хотелите и обществените санитарни помещения. Те обаче са свързани най-вече с удобството и начина на използване, а не с доказан медицински ефект.
Има ли случаи, в които рулото може да е към стената
Да. Ако в дома има котка или малко дете, поставянето на края към стената може да ограничи нежеланото развиване на рулото. Същото важи и когато конструкцията на държача не позволява свободният лист да стои стабилно отпред.
Затова патентът от 1891 г. може да сложи край на спора за историческия замисъл на рулото, но не и да отмени личните предпочитания. При обикновен държач най-лесният и практичен избор остава листът да виси отпред.
Източници: patents.google.com