На 8 октомври 1944 г. българската армия започва стратегическо настъпление срещу германските войски на Балканите. Първа, Втора и Четвърта армия действат в Южна Сърбия и Вардарска Македония срещу отстъпващата от Гърция и Егейските острови германска група армии „Е“.
Целта е да бъдат прекъснати основните направления за оттегляне на германските части и да бъде осигурен левият фланг на съветските войски, настъпващи към Белград. Българските армии действат съвместно със съветска авиация и югославски партизански формирования. Националният военноисторически музей определя настъплението като начало на стратегическата офанзива на България на Балканите.
Нишката операция прекъсва пътя по Морава
Втора армия, командвана от генерал-майор Кирил Станчев, започва настъплението по направлението Пирот–Ниш. Нишката операция продължава от 8 до 14 октомври 1944 г. Задачата е да бъде разгромена германската групировка в района на града и да бъде прекъснато отстъплението на германските войски от Гърция на север по долината на река Морава.
На 10 октомври българските части пробиват германската отбрана, а на 14 октомври овладяват Ниш. В боевете Втора армия действа с подкрепата на югославски части и съветска авиация. По данни на Българската телеграфна агенция загубите на българската армия в операцията са 1665 убити и ранени.
Първа армия поема към Стражин, Страцин и Скопие
В същия ден започва Страцинско-Кумановската настъпателна операция на Първа армия под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев. Настъплението е насочено към подстъпите на река Вардар и продължава до 14 ноември.
Един от най-тежките епизоди е битката за височината Стражин. На 18 октомври българската Парашутна дружина овладява укрепения район, а на 25 октомври е превзет Страцин. На 11 ноември войските влизат в Куманово, а на 14 ноември – в Скопие. Българската телеграфна агенция посочва за тази операция 2863 убити, 577 изчезнали и 541 ранени български военнослужещи.
Четвърта армия настъпва във Вардарска Македония
Четвърта армия развива действията си по направленията Брегалница и Струмица. Нейната Брегалнишко-Струмишка операция започва на 15 октомври и е част от общото българско настъпление, започнало седмица по-рано. В резултат на боевете германските части са изтласкани от редица населени места във Вардарска Македония, сред които Струмица, Кочани, Щип и Велес.
Участието на български войски на югославска територия е договорено на 5 октомври 1944 г. в Крайова между българска правителствена делегация и Йосип Броз Тито. Няколко седмици по-късно, в текста на Московското примирие от 28 октомври, България се задължава „да предостави такива сухопътни, морски и въздушни сили“, които съюзното командване определи за служба.
Така 8 октомври поставя началото на първия голям период от българското участие във войната срещу Германия. След Нишката и Страцинско-Кумановската операции следват Косовската операция и боевете във Вардарска Македония. Първата фаза приключва в края на ноември 1944 г., след като българските части достигат до райони в Южна Сърбия, Косово и Македония и затрудняват изтеглянето на германската група армии „Е“.
Източници: bta.bg, archives.bnr.bg, old-news.bnr.bg