На 3 ноември 1992 г. губернаторът на Арканзас Бил Клинтън прекъсна 12-годишното управление на републикански президенти и спечели битката за Белия дом. Кандидатът на Демократическата партия победи действащия президент Джордж Х. У. Буш и независимия кандидат Рос Перо.
Клинтън получи 370 гласа в Избирателната колегия срещу 168 за Буш. За победа са необходими 270 от общо 538 гласа. Перо, който привлече значителна подкрепа извън двете големи партии, не спечели нито един глас в Избирателната колегия.
Икономиката измести външнополитическите успехи
Вотът се проведе в момент, когато американците усещаха последиците от икономическа рецесия и бавния растеж. Буш влизаше в кампанията с авторитета на президент, ръководил Съединените щати по време на войната в Персийския залив, но Клинтън насочи разговора към работните места, доходите и състоянието на средната класа.
В щаба на демократа е поставено краткото послание „Икономиката, глупако“, което обобщава стратегията му да превърне вътрешните икономически проблеми в център на кампанията. Клинтън обещава промяна и представя програмата си „Първо хората“ като план за растеж на заетостта и разширяване на икономическите възможности.
Перо променя двупартийната надпревара
Рос Перо се превръща в най-силния независим кандидат в надпреварата. Той получава около 18,9% от народния вот, докато Клинтън взема около 43%, а Буш около 37,4%. Така Клинтън печели президентския пост без мнозинство от гласовете на избирателите.
Перо води кампания с критики към федералния дефицит, политическия елит и традиционното разделение между демократи и републиканци. Подкрепата за него идва и от избиратели на двете големи партии, което прави изборите необичайно конкурентни и усложнява сметките за Буш.
„Време е всички американци да се обединят“
След обявяването на резултата Клинтън говори като президент-елект и призовава към единство. „Сега, когато изборите приключиха, е време всички американци да се обединят около общата цел“, заявява той в първото си обръщение след победата.
Ал Гор, сенаторът от Тенеси, е избран за вицепрезидент. Двамата встъпват в длъжност на 20 януари 1993 г., когато Клинтън става 42-рият президент на Съединените щати. Победата му поставя началото на осем години демократическо управление и на политическа ера, белязана от икономически растеж, промени в здравната и социалната политика и силно присъствие на Съединените щати в международните отношения.
Източници: upi.com, washingtonpost.com, latimes.com