Елън Мейди, съпруга, майка, обучител и блогър, предлага в блога си 3 въпроса, които смята за важни в общуването с вашето дете и обяснява мотивацията си да ги сподели:
"Имах прекрасен разговор с три годишния си син точно преди да заспи тази вечер. Честно казано, имам доста сладки разговори с моя три годишен син почти всяка вечер преди сън, така че реших да споделя това, което си говорим с него. Тези разговори,освен че стоплят сърцето ми, вярвам и, че проправят пътя ни към бъдеща комуникация."
Ето трите въпроса, които тя задава на сина си всяка вечер:
Какво те накара да се усмихнеш днес?
Какво те разплака днес?
Какво научи днес?
Въпросите са съвсем простички, но много полезни в общуването с децата, между възрастните и дори задавайки ги на самите себе си, защото в отговорите им се крият чувства, емоции и впечатления!
"С тези три въпроса, нашият малък син отваря сърцето си всяка вечер и започва да се усмихва и смее на глас отново и отново, след като си спомни на какво се е насладил през този ден; става сериозен, когато нещо го е натъжило и се чувства горд, когато разказва какво е научил" – споделя Елън.
Този прост, и много приятен, разговор служи на няколко цели:
- Помага на детето ви да се научи да води разговор.
- Прави споделянето нещо нормално в семейството.
- Прави детето ви спокойно с идеята да се опре на вашето рамо, когато нещо трудно се появи в живота му.
- Учи детето ви още от ранна възраст, че споделянето в семейството е нещо добро и нормално, и също така изгражда чувство на сигурност и доверие, което ще държи вратата към вашата комуникация в бъдеще отворена.
"Тези разгововри ми показват как моят син вижда деня си. Понякога той поставя теми, които никога не съм очаквала или ми казва нещо за това как се чувства, което ме изненадва. Това ми помага като родител да го познавам по-добре и да се наслаждавам и споделям моменти, които съм пропуснала. Дава ми и насоки за това дали нещо, което съм казала аз или моят съпруг е било изтълкувано грешно" – продължава Елън.
Вечерното споделяне е един начин да помогнете на детето си да продължава да учи, разсъждавайки всеки ден и споделяйки наученото, както и да му покажете, че дори "негативните преживявания" (нещата, които го карат да плаче) не е нужно да завършват така. Грешките са нормални, а уроците, които учим от тях са безценни.