Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец. Казали му още да попита кладенеца в какво се състои истината и той ще му даде верния отговор. Момъкът намерил въпросния кладенец и му задал въпроса, чийто отговор търсил толкова много. От кладенеца се чул отговор:
- Отиди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш.
Изпълнен с нова надежда младия мъж се върнал в селото и точно там, на площада, открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо от тези неща нямало отношение към разкриването на истината. Разочарован младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото на собствения му глас.
Мъжът продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка - струните, метал и дърво, точно такива, каквито видял преди време, но не разбирал връзката между тях.
Едва сега той разбрал посланието на кладенеца, че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем в едно и да го използваме по предназначение. Много неща нямат значение, докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят, възниква ново цялостно творение.
Така е устроен и живота, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното, и другото изисква еднакви усилия.
Използвайте всички ресурси, които вече са предадени в ръцете ви.