Имало един африкански мъдрец, който като всеки мъдър човек имал край себе си и ученик.
Било време да започне да учи на важни уроци младото момче, затова един ден предприел пътуване до едно свещено място.
Въпреки че бил стар, мъдрецът вървял бързо през джунглата и всякакви трудно проходими места, докато ученикът му все падал и проклинал.
След дългото пътуване стигнали до свещеното място, а мъдрецът, без дори да почива, понечил да се връща обратно по пътя.
– Учителю, днес не ме научи на нищо. – казал ученикът.
– Научих те, но ти не разбра на какво. Опитах се да те науча как да се справяш с трудностите и грешките в живота. – отговорил мъдрецът и продължил. - Вместо да проклинаш мястото, където падаш, опитай се да разбереш какво те е накарало да се препънеш и паднеш.
Затова сега ще се върнем по същия път.
Запомнете това: Не крайната цел е най-важното нещо! Пътят към нея е това, което наистина ни учи на най-важните неща.