В един голям дом щастливо си живеело семейство мишки. Дълги години мишките били тайните господари на кухнята и килера и изяждали всичко, което им попаднело.
Но в един прекрасен ден ненадейно ги връхлетяла беда. Стопаните на дома се уморили от мишите набези и си взели котка. Тя била амбицирина да докаже на всяка цена, че си струва парите и безпощадно, денонощно преследвала мишките. Даже успяла да хване няколко от тях и да ги изяде показно за назидание.
Тогава, най-старата мишка свикала експертен съвет, за да бъде набелязан спешен план за противодействие. Тъй като мишето семейство се отличавало с изявени творчески способности, устроило мозъчна атака и измислило маса идеи как да се избави от котката: да я отрови, застреля, изплаши до смърт и така нататък.
Накрая, думата взела най-умната мишка:
- А защо да не завържем на врата на котката звънче? Тогава винаги ще чуваме къде е и ще можем навреме да бягаме и да се крием.
Всички останали решили, че това е чудесна идея, започнали възторжено да потупват мишката по гърба и да я поздравяват за оригиналното хрумване. Но внезапно, в разгара на всеобщия ентусиазъм, най-малката мишка, която си стояла тихичко в най-тъмния ъгъл, станала и вдигнала лапичка:
- Може ли един въпроссс?- изцвърчала плахо тя.
- Разбира се, - казал предводителят на мишките – питай!
- Първо, искам да кажа, че да, идеята е прекрасна и не искам да ви развалям настроението, но... Кой от нас ще върже звънчето на котката?
Какво можем да научим: Творческите идеи са нещо прекрасно, но само, когато са обмислени докрай.