Подарили на един човек вълшебен ключ. Той отварял вратите към вечното благоденствие. Новият му притежател не можел място да си намери от вълнение и радост:
- Ех, - мислел си той - отървах се завинаги от проблеми, страдания и лош късмет.
Минали няколко дни, но от чаканите чудеса на ключа нямало и помен. Човекът си помислил: - Може би трябва малко време, за да започне да действа...
Минали месец, два, три...Нищо не се случвало. Тогава човекът решил да потърси съвет от Мъдреца, който живеел усамотено горе в планината, как да накара ключа да проработи.
Хванал пътя и цяла седмица вървял, докато стигне до скромната обител на Мъдреца.
Задъхан, но и нетърпелив, извадил ключа и го протегнал към потъналия в размисъл старец с молба да му помогне. А Мъдрецът, без дори да погледне ключа, внимателно се взрял в човека и после казал:
- За всеки замък има ключ, но не всеки, който има ключ, може да отвори с него вратата.
***
Това, че си мислим, че имаме ключът към щастието, не означава, че сме намерили вратата, която този ключ отваря. Дори отключването на врата, което е наше ежедневие, е процес, който изисква мисъл и действие. Щастието не е толкова лесно достижимо, то трябва да се търси.