Веднъж при един известен мъдрец дошъл един негов последовател с молба да му предаде основните принципи на своето учение. Но вместо да слуша мъдреца, той непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания – как виждал света, как смятал, че се подреждат нещата в него, как правилно трябва да живеят хората и пр.
Мъдрецът само мълчал и слушал. По някое време му поднесъл и чай. Започнал да налива и наливал, наливал, дори и след напълването на чашата му. Чаят започнал да прелива от чашата и да се разлива по масата. Гостът не издържал и извикал:
- Какво правите, не виждате ли, че чашата е пълна до горе?.
- Точно така – отвърнал мъдрецът и спрял най-после да налива. – Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам моето учение, след като не стоиш пред мен с празна чаша?
***
Следващият път, когато искаме да променим живота си, да започнем отначало или да научим нещо ново, трябва да се запитаме:
Изтрили ли сме старото, освободили ли сме се от него, за да направим място на новото и вълнуващо нещо?