Да изпиеш чаша чай пред лицето на битката

Това се случило на един военен, докато патрулирал из джунглите на Бирма. Бил млад, далеч от дома и много изплашен. Разузнавачът на групата се върнал и съобщил на капитана ужасната новина: били напълно обкръжени от японски войници, чиято численост била многократно по-голяма от тяхната. Младият войник се приготвил да умре.
Той очаквал, че капитанът ще нареди на хората си да си пробият път с бой: така повелявало мъжеството. Може би някои от тях щели да се измъкнат. Ако не, поне щели да пратят на онзи свят и неколцина от враговете си, та нали било война.
Капитанът им обаче бил различен. Той заповядал на хората си да останат там, където са, да седнат и да изпият по чаша чай.
„Командирът явно се е побъркал“, казал си младият войник. Как може човек да мисли за чай, когато е заобиколен от врага, положението му е безизходно и всеки момент може да умре? В армията, особено по време на война, заповедите трябва да се изпълняват. Войниците си направили чай, мислейки, че това ще е последната чаша чай в живота им. Преди да го изпият обаче, разузнавачът се върнал и прошепнал нещо на капитана. Капитанът призовал всички.
— Врагът е променил позициите си — обявил той. — Вече можем да се измъкнем. Бързо си съберете нещата и да вървим — тихо!
Всички се измъкнали живи и здрави. Малдият войник дължал живота си на мъдростта на капитана. Ако не било преживяното в Бирма, той щял да се съпротивлява на проблема и без съмнение да го влоши. Вместо това, когато смъртта или смъртна неприятност го обграждала от всички страни, той просто сядал и изпивал чаша чай.
Светът постоянно се променя; животът се движи непрестанно. Мъжът пиел чай, пазил силите си и очаквал момента, в който можел да направи нещо ефективно, дори и да било просто да избяга.
Нека онези, които не обичат чай, запомнят мъдростта: „Когато няма какво да се направи, не прави нищо“. Навярно ви се струва очевидно, но може да ви спаси живота.