Посрещат с триумфална арка Първа българска армия в София, но страната ни се оказва победена във Втората световна война

На 17 юни 1945 г. Първа българска армия е посрещната тържественото в София. Това бележи края на нейния победен боен път във Втората световна война. Събитието е организирано с мащабна военна церемония, всенародни тържества и силен емоционален заряд за столицата.

Представителните армейски части пристигат на Централна гара в София. Оттам те започват своя марш в колони по посока към Лъвов мост. Специално за събитието е издигната внушителна 15-метрова триумфална арка, разположена по пътя на войниците. На нея е изписан посрещащият надпис: „Добре дошли, победители!“.

Шествието продължава до площада пред патриаршеската катедрала Храм-паметник „Свети Александър Невски“. Там е отслужен официален молебен в памет на загиналите български воини по време на боевете в Югославия, Унгария и Австрия. Провежда се голям митинг, последван от официален военен парад. Начело на дефилиращата колона застават генералите – командири на корпуси и дивизии, водили армията по фронтовете.

Войските са предвождани от командира на Първа българска армия – генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

Бойните действия за българската армия завършват официално около 15 май 1945 г. в района на австрийския град Фьолкермаркт и Алпите. Там българските части установяват контакт с Осма британска армия, след като разбиват остатъците от оказващите съпротива германски и хърватски войски.

Със завръщането си в София и последвалия парад започва и официалният процес по демобилизация на състава на Първа българска армия, който приключва окончателно в края на декември 1945 г.

Българската армия дава общо около 12 500 убити и над 30 000 ранени по време на участието си във Втората световна война. По-голямата част от тези загуби са понесени през заключителния етап на войната

В боевете в Македония, Сърбия и Косово през едента на 1944 г. загиват близо 4 800 български войници, а над 14 000 са ранени. В мащабните боеве в Унгария (Дравската операция) и Австрия в началото на 1945 г. Първа българска армия губи около 6 900 души, а ранените са близо 18 000.

Според Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., България излиза от войната като победена страна, но за разлика от предишни национални катастрофи, запазва границите си от 1 януари 1941 г. Това позволява на държавата да запази Южна Добруджа, която е върната по силата на Крайовската спогодба.

Наложени са общи репарации в размер на $70 милиона – $45 милиона за Гърция и $25 милиона за Югославия. Те трябва да се изплатят в стоки и суровини в рамките на 8 години, което натоварва тежко българската икономика.

България не успява да получи излаз на Егейско море, а съседните страни Гърция и Югославия предявяват неуспешни териториални претенции към български земи.

Българската армия е сведена до 65 хил. души. Забранено е притежаването на модерни оръжия (като подводници и бомбардировачи), както и изграждането на военни укрепления по границата с Гърция.

Договорът регламентира оттеглянето на съветските войски, но страната окончателно е оставена в съветската сфера на влияние, което предопределя нейното бъдеще в Източния блок. Въпреки военните клаузи на договора, те на практика не се прилагат заради настъпилата Студена война.