Човекът и Мечтата станали приятели. Мечтата постоянно карала човека да я гони и го насърчавала да прави повече. Един ден тя предложила на Човека:
— Хайде да догоним Синята Птица - казала Мечтата.
— Хайде! - съгласил се възторжено Човекът.
Но, докато тичали след Синята Птица, ненадейно се изправили на ръба на бездна, чието дъно не се виждало. Човекът се изплашил.
— Ще падна! Връщам се обратно! — развикал се той уплашено.
Мечтата обаче се изправила пред него:
— Не мисли, че ще паднеш. Мисли за Синята Птица!
— Но, аз ще полетя в пропастта!
— Дръж се за мен и няма да паднеш, а ще полетиш! – извикала Мечтата.
***
Понякога, докато трае едно мигване на очите, човек трябва да реши: ще се поддаде ли на съмнението, което го дърпа назад, или ще се държи за мечтата и ще продължава да лети.