Имало едно време един старец. За целия си дълъг живот, който продължил цели деветдесет години, той не се оженил нито веднъж.
На тази преклонна възраст веднъж го попитали:
– Ти така и не се ожени, но никога не каза защо. Сега, застанал на прага на смъртта, моля те, обясни ни. Ако има някаква тайна, разкрий ни я – ти вече умираш, отиваш си от този свят. Дори да се разбере тайната ти, това няма да ти навреди.
Старецът отговорил:
– Да, аз пазя една тайна. Не че бях против брака, но през цялото време търсех идеалната жена. Жертвах всичко в името на търсенето, така и отлетя моят живот.
– Но нима по цялата огромна планета, населена с милиони хора и толкова много жени, ти не успя да намериш дори една идеална жена?
Сълза се плъзнала по бузата на умиращия старец. Той отговорил:
– Не, аз открих една...
Човекът, който го питал, изпаднал в пълно недоумение.
– Тогава какво се е случило, защо не сте се оженили?
И старецът отговорил тихо:
– Тази жена търсеше също идеалния мъж...