Мястото, където се случило това е древна Персия. Персийският цар, почивайки си на сянка в шатрата си, наблюдавал обучението на своите стрелци, когато отгоре се дочул гръм. Той вдигнал глава и видял как птица с невиждана красота попада в устата на огромен змей. Тя пърхала с последни сили да се отскубне, но смъртта ѝ била неизбежна.
Царят я съжалил и заповядал на стрелците да убият змея. Мигове по-късно птицата била освободена. Отскубвайки се от вече мъртвия враг, тя полетяла към краката на царя и хвърлила пред тях няколко зрънца. Скоро от тях пораснали прекрасни лози, а след месец се появили и най-сочното грозде.
По нареждане на царя слугите всеки ден му носели свеж сок от гроздето, към който той се пристрастил. Но един ден слугата забравил да изстиска сок и за да не бъде наказан, занесъл на царя вчерашен сок. Кой можел да предположи, че сокът се вкисва? Вкусвайки непознат привкус, царят се разтревожил, че някой иска да го отрови. Слугата бил наказан, а сокът изпратен на придворния лекар за изследване.
В същото време минала любимката на царя – прекрасната робиня Нодира. Тя от доста време страдала от носталгия по родния край, от което красотата и вехнела. Всеки ден имала главоболие, не можела нито да яде, нито да спи. Въпреки мъката и царят не искал да я пусне на свобода.
Разбирайки, че на лекаря са изпратили отрова, нещастната Нодира решила да се възползва и да свърши със себе си. Тя откраднала сока от лекаря, изпила го наведнъж и изпаднала в безсъзнание. Прекарала няколко часа в дълбок сън и когато се събудила, се почувствала отново енергична и здрава. За нейна изненада тя открила, че бузите и са отново румени, а от главоболието нямало и помен.
Новината за чудотворното изцеление се разпространила по цял свят. Така хората научили за вълшебната напитка, връщаща радостта от живота – червеното вино.