Според ново изследване комбинацията от социален натиск и доза окситоцин могат да потиснат ксенофобските настроения и да смекчат сърцата на хората.
Експеримент показа, че така нареченият "любовен хормон" може да свърши работа там, където мотивиран дебат или религията се провалят, пише IFLScience.
Проучването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Професор Рене Хърлман от Университета в Бон ръководи екип, който събира човешките истории на 50 души, с финансови затруднения. Половината от тях са на бежанци, а останалата част - на сънародници германци, като всяка история, описва елементите като храна или жилища, необходими за покриване на минималните стандарти на ООН за безопасен и достоен живот.
76 студенти получават по 50 евро при условие да дарят до едно евро за всеки човек, чиято история ги е трогнала и да запазят останалата част за себе си. Експериментът е направен така, че другите да виждат какво прави участникът, създавайки по този начин социален стимул за щедрост. Най-общо казано участниците раздават повече от 30% от парите си, с 19% по-високи дарения за бежанците, вероятно реагирайки на далеч по-тежките при тях обстоятелства. Не е изненадващо, че хората, които имат изразени расистки или ксенофобски възгледи на преварителната анкета дават по-малко на всеки, а още по-малко - на бежанците.
Втората група доброволци минава през подобен процес, но с две разлики. На всички участници били раздадени хапчета, като половината получили окситоцин, а другата половина плацебо, 24 часа предварително, те било поставени в кабини, за да се премахне влиянието на средата.
Оказало се, че тези, на които е даден окситоцин, са по-щедри, но има и една допълнителна констатация. Участниците, които в преварителната анкета отбелязали по-висока степен на ксенофобски възгледи, давали една и същата сума за бежанците, ако са получили плацебо. Но когато онази група, описала себе си като "ксенофоби" получела окситоцин и информация за средната сума, която е дарена за хората, чиито истории са чули, вноските за бежанците рязко се увеличавали с 74%.
Все по-често срещан е типът човек, за когото никой не е важен, освен самият той. Мнозина се грижат само за хора, които виждат, че са като тях, които психолозите наричат "свои", един вид вътрешногрупов егоизъм и не виждат причина да чувстват състрадание към тези от другото племе.
Експерти в областта на окситоциновите изследвания предупреждават, че окситоцинът не е панацея.
И все пак, в един свят, който плаче за състрадание, работата на Хърлман намеква, че проблемът с ксенофобията има решение и то се крие в самите нас.