Буден 11 дни: как един тийнейджър преживя най-екстремния експеримент

Вероятно и вие сте се питали поне веднъж - колко време може човек да издържи без сън? Често този въпрос изниква посред нощ или докато се опитваме да приспим малко дете.

Отговорът не е еднозначен. Книгата на рекордите на Гинес вече не отчита подобни постижения, защото лишаването от сън крие сериозни рискове за здравето. Научните изследвания показват, че продължителната липса на сън води до параноя, халюцинации, когнитивни нарушения, а хроничното недоспиване повишава опасността от инсулт, диабет и злополуки.

Все пак историята познава случаи на хора, които въпреки предупрежденията са се опитвали да останат будни възможно най-дълго.

Експериментът на двама тийнейджъри

През 1963 г. двама американски тийнейджъри - Ранди Гарднър и Брус Макалистър - решават да проведат училищен проект, изследвайки влиянието на лишаването от сън върху умствените и физическите способности. Въпросът кой ще води записки и кой ще бъде подложен на експеримента се решава с ези-тура - Ранди губи жребия.

Скоро техният проект привлича вниманието на медиите и на д-р Уилям К. Демент, изследовател на съня от Станфорд. Родителите на Ранди се притесняват за здравето му, защото тогава все още не е ясно как лишаването от сън може да се отрази на човешкия организъм.

11 дни без сън

Експериментът се провежда под медицински контрол с помощта на специалисти от Военноморската медицинска служба на САЩ. За да остане буден, Ранди е постоянно активен – играе игри, баскетбол, разговаря, дори не му е позволено да легне.

Първият ден минава сравнително спокойно, но от втория ден започват затруднения с разпознаването на предмети чрез допир. На третия ден той става раздразнителен и се затруднява с елементарни езикови задачи. Четвъртият ден носи сериозни симптоми - пропуски в паметта, халюцинации и налудничави мисли; в един момент вижда горска пътека там, където е домът му.

Ранди описва преживяването: „От този момент нататък всичко тръгна надолу. Нямаше върхове - само спадове. Все едно някой търкаше мозъка ми с шкурка.“

Въпреки това той успява да остане буден цели 11 дни и 24 минути - рекорд за времето си. След края на експеримента мозъкът му компенсира с дълбок REM сън, като постепенно се възстановява нормалният ритъм.

Учени установяват, че части от мозъка „подремват“ дори докато човек е буден, като отделни неврони временно се изключват, за да се възстановят. Това обяснява защо Ранди не е пострадал по-тежко.

Рекорди, които вече не се признават

След Гарднър други хора твърдят, че са надминали постижението му. Последният официално признат рекорд на Гинес е на британката Морийн Уестън от 1977 г., която остава будна 449 часа (18 дни и 17 часа) по време на състезание с люлеещ се стол.

Днес подобни експерименти не се поощряват. Историята на най-дългото будуване е повече предупреждение, отколкото вдъхновение - напомня за границите на човешкия организъм и цената, която плаща мозъкът, когато е лишен от естественото си възстановяване - съня.

Източник: Lifestyle.bg.