Шеф Виктор Ангелов, който оглавяваше строгото жури на „Мастър шеф”, сега влиза умело и смело в ролята на лошото ченге в българския вариант на световноизвестното състезание за професионални готвачи „Hell’s Kitchen”. И до момента показва точно онова, с което го асоциираме — безкомпромисност, изключителна взискателност и непоколебимост във взимането на решения в екстремни ситуации. Вероятно за изненада на мнозина в живота си обаче, той е нещо съвсем различно.
Извън пределите на кухнята Виктор Ангелов е един съвсем нормален и не чак толкова стряскащо взискателен човек. И все пак… има правила, на които особено много държи да се спазват.
„В работата си съм човек, който изисква, а в семейството търся спокойствие. И не изисквам нищо повече или по-малко от останалите от това, което давам като личен пример от себе си”, казва той в интервю за в. "Шоу" и продължава: „Вярвам, че човек трябва да има претенция и да бъде взискателен към себе си, оттам и да дава възможно най-доброто — колкото се може по-често. Винаги не става, защото всеки човек има моменти, в които изключва батерията, но все пак трябва да се стреми да е перфекционист”.
Животът му е баланс
Въпреки че отстрани изглежда като човек, който води някакво състезание — и със себе си, и с околните, Виктор Ангелов всъщност само потвърждава мисълта, че подобно на желязото — и характерът се кове, докато е горещ.
„Човек трябва да притежава някаква състезателност в характера си, но тя да не бъде до крайност. Поне аз за себе си намирам спокойствие, удоволствие и усещане за успех, ако успея да балансирам всичко, което правя”.
Сигурно ще учуди мнозина с твърдението, че не вярва особено в таланта. По-скоро се уповава на денонощния труд, за да затвърди успехите!
„Като японците вярвам, че трябва да работиш 24 часа в денонощието, за да развиваш потенциала си. Моментът, в който получих усещане за успеваемост, бе, когато отворих първия си собствен ресторант преди 12-13 години. Хубавото в нашия бизнес обаче е, че получаваш обратната връзка изключително бързо”, споделя топкулинарят, който не си представя живота без сол, зехтин и яйца. „Харесвам ястията, които къкрят дълго време. А най-вкусно ми е било да ям задушен лук с домашни пресни яйца, натрошено домашно сирене, парче хляб, без прибори и сервирано с тигана на масата. И да е обилно поръсено с червен пипер.”
“Аз съм човек, който не вярва в таланта при готвенето. Както казах човек трябва да работи по 24 часа, за да доразвие потенциала си. Професионалната кухня е 50% дисциплина, 45% заготовки и 5% талант. В работата си съм много взискателен и крещенето е начин за изпускане на парата и е факт, че от време на време дори аз го правя. „Hell's kitchen” не е училище за готвачи, а тест за професионалните готвачи”, добавя още той.
Не харесва сравнението с Гордън Рамзи
Често го сравняват с редица именити готвачи. Един от тях, разбира се, е Гордън Рамзи, който води и американското издание на „Hell's kitchen”. Ангелов обаче съвсем не се ласкае от този факт, колкото и да уважава популярния си колега.
„Притеснява ме желанието на хората да свързват образа на водещия в „Hell's kitchen” с образа на водещия Гордън Рамзи. Не ми допада, защото за мен неговото поведение е леко преиграно. А аз съм такъв, какъвто съм. И този път ще изискам от професионалисти да покажат най-доброто от себе си — нещо, което и самите те са заявили при желанието си да участват във формата”, споделя шеф Ангелов.
Разкрива и целта си: „Да покажа как стоят нещата в една кухня, какви са емоциите, как трябва да се държи един бъдещ главен готвач, защото аз ще търся такъв за ресторанта си, и това да бъде максимално интересно и приятно за гледане. Това не е One man show! Професионалната кухня е 50% дисциплина, 45% заготовки и 5% талант! И има начин да се движиш нагоре, карайки другите да те подкрепят, въпреки че са наясно, че ако те подкрепят — ти ще стигнеш до върха, а не те. Но хората трябва да те харесват. Трябва да си добрият лидер, защото това не е училище за готвачи — това е тест за тях”.
Вика за здраве
Разсъжденията, че е хубаво да се крещи в кухнята, всъщност дойдоха отново по линия на поведението на Гордън Рамзи, който е известен не само с кулинарния си майсторлък, но и с високия тон, с който комбинира нерядко готвенето. Виктор Ангелов също от време на време повишава тон, но съвсем не до такава видима крайност. И все пак — обича да изпуска парата именно по този начин!
„И аз, и Гордън сме много здрави в тази връзка (смее се). Изключително уважавам Гордън Рамзи заради кулинарните му успехи. Той е готвач с 3 звезди „Мишелин”, а това не се постига току-така. Една идея по-емоционален е той в „Hell's kitchen” в Щатите, отколкото аз мога да си представя, че може да си позволи да бъде. Ако се държиш по този начин — крещиш за щяло и нещяло до крайна степен на екипа си, в кухнята ще останеш сам. Иначе да — крещенето е начин за изпускане на парата. И в тази връзка — от време на време изпускам парата, да. Псувам на ум”, откровен е шеф Ангелов.
Най-странното желание на клиент
"Действието се развива в 5-звезден хотел в България, в години, в които нямаше изобилие на хранителни суровини по магазините. Влиза един господин с девойка, с която се е запознал максимум преди ден-два и решава, че ще демонстрира романтизъм и харчене на пари в най-скъпото място в града. Отива на рецепция и казва: „Искам да ми напълните вана в президентския апартамент с прясно мляко. Подсладете го с мед и искам 5-сантиметрова пяна”. Аз отвърнах, че това няма как да стане, защото е кощунство — да пълним вана с прясно мляко, при положение че хората няма какво да ядат?! След 5 минути обаче ми звъни генералният директор на хотела и казва: „Имаш избор — или си търсиш нова работа, или пълним ваната…”. Направихме го, разбира се. И аз се оказах с мляко за вана, предварително затоплено до 50 градуса, което трябваше да занесем да се темперира до 40. Сложихме мед, разбъркахме го. И с пасатор трябваше да му вдигна и пяна. Та… и това съм правил”.
Любовта му прилича на филмова лента
„Изпитах любовта си 20 години по-рано. И всичко, което опитвах след това, не се доближи до това усещане. И в крайна сметка, като ми се отвори възможност да положа усилие да я спечеля отново, не се поколебах. Всичко между мен и съпругата ми Наталия започна в междублоковите пространства в „Люлин”, където сме израснали и двамата. Играли сме си на какво ли не — едно време се играеше на Стражари и апаши, Народна топка. Беше съвсем спонтанно юношеско привличане, което не достигна своята кулминация в първоначалната си фаза. Първоначално бяхме много близки приятели… И всъщност аз на мокрото си от сълзи рамо неведнъж слушах за силните чувства на настоящата ми жена към тогавашната й любов”, болезнено откровен е Виктор Ангелов. И добавя: „Винаги съм я насърчавал да следва сърцето си, но не по този йезуитски начин — аз много те обичам, ама ти, ако искаш, отиди еди-къде си. Напротив! Съвсем искрено и чисто. И не съжалявам, че съм го правил, защото това беше пътят, по който тя си беше избрала да върви. Този път, за добро или за лошо, не беше много дълъг. Появиха се децата. И за мен беше изключителна чест и възможност да засвидетелствам всичко, за което й бях говорил. И така поехме и четиримата това предизвикателство, защото тя беше с две деца, за които със сигурност не е било лесно.
В продължение на 20 години съм усещал, че това е жената на моя живот. Но не съм бил и един от най-големите въздържатели. Давал съм си възможност да влизам в контакт с хора, които съм харесвал. Но винаги съм усещал, че мога да дам и да обичам повече, и винаги това е било насочено към Наталия — жената, с която живеем в момента. Към днешна дата тя е майка на детето ми и няма нещо, което да обичам повече от тях двете. Наталия е много нежна, любяща и изключително толерантна”.