Евгения Атанасова от Велико Търново е доказателство, че никога не е късно човек да се захване с нещо съвсем ново за него, да рискува и направи смели крачки в живота, без значение на каква възраст е. Болярката е сред едва няколкото производители на шафран в областта - култура, която доскоро беше непозната за родните ширини. Заради високата изкупна цена обаче интересът към нея рязко се увеличава с всеки изминал ден, разказва в. "Борба".
Въпреки че не е била добре запозната с отглеждането на растението, интуиция ѝ подсказвала, че това ще е успешно и доходоносно занимание, което ще ѝ позволи да живее спокойно в България, след четвърт век в чужбина.
През далечната 1993 година Евгения осъзнава, че у нас трудно ще отглежда успешно двамата си сина, въпреки че 30 години усърдно работи в Комбината за радиотехническа апаратура във Велико Търново. „Инфлацията беше жестока. Времената бяха трудни и беше поставено под въпрос семейното жилище, защото не можехме да изплащаме вноските за него. Нямах избор, освен да оставя в България децата си и да пробвам късмета си зад граница“, споделя жената.
Тя заминава да работи в Гърция и намира препитание в сферата на почистването. Остава там 7 години, а после с туристическа виза успява да замине на САЩ и да се установи в Чикаго. С течение на времето подрежда живота си и след време основава своя компания за почистване на къщи. С годините решава финансовите проблеми в семейството, но все нещо се случвало, което да я задържи още малко в страната на неограничените възможности. И така Евгения останала там 18 години.
Един ден, докато гледала българска телевизия, попаднала на предаването „Агрофорум“, в което гост бил човекът, въвел шафрана в България – Хасан Таиров.
„Той разказа какво представлява тази култура и колко е лесна за отглеждане. Бях заинтригувана от твърдението му, че климатът и почвата у нас са много благоприятни за растението. Освен това разбрах колко широко приложение има шафранът и че е изключително търсен в арабския свят“, сподели 72-годишната търновка.
След предаването звъннала директно от Чикаго на журналистите, подготвили предаването и взела координатите за Хасан Таиров. Свързала се с него и заявила желанието си да стане член на Българската национална асоциация на производителите на шафран. По нейни думи това бил поводът, който дълго време чакала, за да се върне обратно в родното Търново. Изпратила пари на единия си син, за да купи къща с двор, където да гледат растението. Той открил подходящ имот в село Обединение и след това платила 6000 лева за луковички на шафран за 1 декар. Преди сеитбата се наложило да бъдат отстранени дървета, треви и храсти по нивата, както и специална подготовка на почвата. Така без каквито и да е познания за тази култура двамата започнали отглеждането на шафран преди 3 години.
„Първата сеитба не беше това, което трябваше. Синът ми е сял луковичките по нарядко и останали почти половината. Подарих ги на моя приятелка, която има земя в село Караисен. В крайна сметка добивът ни беше едва 40 грама“, разказва Евгения.
За нейна изненада, когато съобщила на Хасан Таиров, той веднага пожелал да изкупи продукцията. Изцяло на доверие платил за произведеното количество, което достигнало до него по куриерска фирма.
„Получихме 5 евро на грам. Много бяхме доволни! Догодина предстои създаването на лаборатория за шафран, която ще оценява и качеството на подправката и в зависимост от него цената може да стигне 10 евро на грам“, обясни Евгения.
Тя заяви, че тази година в стопанството ѝ предстои развъждане на луковички на шафран. Тя е съпричастна към останалите земеделци в Българската национална асоциация на производителите на шафран, които имат за цел да затворят целия цикъл с дейности по отглеждането на културата и по този начин да станат независими от вносителя на луковици Иран.
„Отглеждането на шафран е доходоносно занимание, с което мога да си позволя да съм щастлива пенсионерка в България. Ще помагам на децата и внуците си, които имат нужда от мен. Аз съм оптимистка и вярвам, че този бизнес ще потръгне“, заяви тя.
Очакванията ѝ са подкрепени от намеренията на организацията на родните производители на подправката, които плануват да създадат и шафранови продукти – водка, ракия, сладкиши, козметични артикули и други, които да предлагат на Европейския пазар. 72-годишната жена съветва младите хора да не тръгват по пътя на емигрантството, който самата тя извървяла. Според нея нещата в България лека-полека започват да се подреждат и с труд и търпение всеки може да постигне целите си.