Рисунката "Моята съпруга и майка ми" е една от най-известните оптични илюзии в света, която е намерила място дори в учебниците по психология.
Тя е известна под различни имена - „Млада и стара жена“, „Момиче и старица“, „Съпруга и свекърва“, "Моята жена и моята тъща", „Стара жена и млада жена“ и др. - и през годините е тормозела умовете на много видни учени, които са се стремили да разкрият тайната на тази изкусна оптична илюзия, обявена за една от най-добрите в тази категория.
В нея са скрити два образа — на млада жена и на възрастна дама, а коя от двете ще видите първо, зависи най-вече от възприятията ви. Някои хора виждат младата жена, която се е обърнала почти с гръб, докато други виждат профила на по-възрастна жена, която тържествено се взира в лявата страна на рисунката. Двата образа обаче са нарисувани така, че можете да ги видите само един по един, но не и двата едновременно.
Видяхте ли една от тях? Коя?
Брадичката на младата жена се припокрива с носа на възрастната, а брадичката на възрастната жена се припокрива с гърдите на младата.
Ако се чудите защо първо виждате младата / старата, а едва след това успявате да забележите втория образ, то едно австралийско проучване, проведено от двама професори по психология, ще ви даде отговор.
Двамата психолози стигат до извода, че това е свързано с вашата възраст.
Според резултатите, по-младите хора виждат първо младата жена, докато по-възрастните виждат първо старата дама.
Проучването включвало 393 участници (242 мъже, 141 жени) на възраст между 18 и 68 години. Рисунката била показвана за около секунда на всеки един от участниците поотделно и след това били питани за пола и възрастта на онова, което са видели.
Повечето участници в експеримента видели първо по-младата жена, защото повечето от тях били сравнително млади. Когато обаче психолозите разделили най-възрастните 10% от доброволците от най-младите 10 % от тях, те установили, че по-старите първо виждали бабата, а по-младите — момичето.
Целта на изследването била да се определи дали "възрастта на наблюдаващия оказва влияние върху първоначалната интерпретация на изображението на подсъзнателно ниво".
Изображението за пръв път се появява на пощенска картичка през 1888 г.
През 1915 г. негова версия е представена от карикатуриста Уилям Ели Хил.
През 1930 г., психологът Едвинг Боринг използва рисунката в статията, озаглавена "Нова двусмислена фигура", след което я публикува в учебник по психология като пример за визуална оптична илюзия.