Съществува една доста интересна думичка, за която почти всеки българин е чувал или дори използвал. Тя често се използва в негативен смисъл както от жени за жени, така и от мъжете по адрес на дамите.
Става въпрос за думата шафрантия. Но от къде произлиза тази дума? От думата шафран. Но как точно от подправката шафран се стига до "лошата" дума шафрантия?
Първата теория е, че думата шафрантия идва индиректно на Михай Шафран - унгарски емигрант от епохата преди Освобождението, който бяга след унгарската революция от 1848-1849 година и се заселва в Шумен. Той свирел на цигулка и флейта. И през 1881 основал първия български оркестър, съставен от учители, занаятчии и търговци.
Според една от теориите Михай Шафран бил поставил в Шумен театрална постановка, в която участвали за първи път жени, понеже преди това всички роли в театъра се изпълнявали от мъже. Това възмутило шуменската общественост и жените с непристойно поведение били наречени шафрантии.
Тази теория обаче е доста спорна и предизвиква много сътресения в обществото.
Първо, Михай Шафран е бил музикален новатор, а да се свърже името му с жени в театъра е нелепо. Вместо да се свързва с музиката, в която е пионер, или пък да се върже с това, че променя културния живот на Шумен, а после и на Одрин, а се свързва с нещо толкова елементарно и неприятно. Би трябвало "шафрановците" да са музикантите, неговите последователи.
Друго, което оборва въпросната теория е, че жени по театралните сцени има от 1700 година. И това отдавана не се е считало за непристойно, нито в Европа, нито в Русия. Затова и шуменската общественост, която ходила на театър, едва ли е имала лошо мнение за това, че на сцената се качват жени актриси. Така че тази теория малко куца.
Втората теория е свързана с името на някой си мосю Шафран, който имал кабаре в София в края на по-миналия век, а работещите там момичета имали леко поведение. Софиянци наричали леките жени шафрантии, уточнява Дарик.
Тази е малко по-солидна теория. Кой точно обаче е този господин Шафран? Данни за него няма. Той е градска легенда, която интернет преповтаря като историческа истина. Какво е първото му име, къде се е намирало кабарето му, има ли запазени плакати? Не се знае нищо за това.
Тук идва ролята и на известната подправка шафран, която се използва широко в индийската кухня. Шафранът се добива от шафрановите минзухари, а освен подправка той също така е и оцветител. Оцветява в жълто. Дори един от жълтите нюанси носи името шафран.
В началото на 15 век редица европейски страни приемат закон, според който проститутките трябва да носят отличителен белег. Той не се спазва повсеместно, но във Виена, Севиля, Венеция и по повечето средиземноморски европейски пристанища проститутките носят такъв белег. И той е кърпа или шал в жълт цвят. Жълтият шал е бил белег на проститутката. А жълтите си шалове проститутките оцветявали именно с шафран. Шафрановата боя е била символ на платената любов.
Така че въпросният мосю Шафран е бил най-обикновен сводник, който вероятно е получил прякора си от шафрановия шал, който неговите момичета е трябвало да носят.
Ето как "шафрантията", тоест пристанищната проститутка, е жената с жълтия шал. Оттам всяка лековата дама се нарича така, дори да не е професионалистка. Шафрантията в крайна сметка означава чисто и просто проститутка.