Ранното диагностициране на раково заболяване е изключително важно. При него се откриват дори и най-малките промени в тъканите - в момент, в който те все още не причиняват болки или други оплаквания. В повечето случаи на този етап пациентите изобщо не подозират за опасността. Въпреки това, много американски лекари отказват да се подлагат на лечение. На пръв поглед, странното и дори налудничаво решение, си има разумно обяснение.
Коментар на един доктор по медицина от Южна Калифорния, публикуван във вестник Wall Street Journal, дава това обяснение, разказвайки какви са трудните избори, които всеки опитен медик в даден момент трябва да направи.
Rambler публикува откъси от коментара на доктор Кен Мъри:
Никой не е в безопасност от появата на нови образувания в тялото и остава само да се надява, че изследванията ще установят нещо доброкачествено и диагнозата няма да е най-страшната.
Лекарите, също както останалите хора, могат да се разболеят от нещо злокачествено и тогава имат избор: или живеят спокойно, или съществуват болезнено, опитвайки се да откраднат допълнителни месеци живот.
Лекарите избират първия вариант.
Парадоксът е, че човек, който се е посветил на изцелението, вижда ежедневната агония на различни пациенти; отлично разбирайки какво им се случва, той няма да иска това за себе си.
Защо тогава лекарите провеждат лечение, което самите те веднага биха отказали?
Вината за системата, лекарите, пациентите и техните близки. Първият диктува своите стоманобетонни условия, поставя рамка; вторият ги следва буквално; други отчаяно искат да живеят, а близките са готови на всичко, само за да ги спасят от смърт.
Лекарите често показват подчинение на установените правила. Ако роднините казват „направете всичко“, тогава лекарите отиват и го правят. Никой не се нуждае от допълнителни проблеми със съдебни спорове и с гнева на близките, които са загубили скъп човек.
Рискът да си създадете проблеми е твърде голям, така че дори желанието на умиращ човек да си тръгне спокойно не винаги се взема предвид от други хора.
Така че за много пари роднините купуват страдания за любимия си човек, удължават агонията им. Пациентът е отведен от операция в хирургия, стомахът му е откъснат, залепват му куп тръби и след това се отравя с лекарства. Ако пациентът има фатална диагноза, сериозно е болен или е стар, тогава вероятността от неговото страдание е почти 100%, казва д-р Мъри.
Но системата и близките са неумолими и лекарите не искат проблеми, прибягвайки до отдръпване и удължавайки страданието на пациента.