Претендентката от Пловдив за титлата “Мис Плеймейт” 2019 Габриела Христова даде откровено, интимно и емоционално интервю за show.blitz.bg. Тя разказа как изглежда зад кулисите конкурса за сексапил. Разкри повече за конкуренцията и трудностите по пътя към короната. Габриела сподели за какво съжалява, за какво мечтае и какво още иска да постигне.
– Здравей, Габи. Знаем те като пловдивчанката, която участваше тази година в конкурса „Miss Playmate“. Ще ни кажеш ли какво беше преживяването ти от конкурса и как се чувстваш след него?
– Честно да ви кажа, това беше преживяването на живота ми. В началото на тази година се зарекох, че ще излизам извън зоната си на комфорт във всеки удобен момент и ще се замесвам в неадекватни ситуации. Изпитвах нужда да грабя емоции и новости, да преодолявам страхове и дискомфорт. След деветгодишния си брак чувствах, че трябва да “наваксам”, така да се каже, и да запечатам в младостта си забавни, скандални и леко неприлични спомени.
Аз съм майка, която е раждала естествено. Детето ми дойде по труден и болезнен начин на този свят, обаче това е някак си в природата на една жена и се случва натурално. А да завърша конкурса беше истинско предизвикателство, което ме караше да вървя против природата – моята собствена такава. Сравнението е, за да си дадете сметка колко трудно ми е било. Иначе едното няма нищо общо с другото.
Радвам се, че точно аз спечелих тази награда на публиката, въпреки че не успях изобщо да вляза в роля и да освободя сексуалната енергия, която по принцип нося и се усеща от всеки. Може би очакванията ми бяха други, а някак си ми се искаше да вмъкна цялата си индивидуалност. Но самата политика на този тип конкурси слага една рамка, в която всяко движение, всяка дума, всеки ход са ти изрепетирани и измислени преди това. За нас се грижеше екип от професионалисти: PR-и, гримьори, фризьори и спонсори.Това може би е разбираемо, защото всичко се случва в големи мащаби и много хора стоят зад проектите на „Playboy“ и за всяко нещо си има правила. Иначе би настъпил хаос. Може би не това беше моята “мръснишка” платформа, в която да почувствам себе си. Въпреки това аз успях да измъкна своите позитиви, за да се сещам с усмивка за случилото се.
– А какви бяха останалите претендентки за „Miss Playmate”? Разбирахте ли се, или имаше някакво напрежение между вас? Имаше ли някакъв момент, в който ти не се чувстваше добре?
– Ще споделя само, че нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани. Много от момичетата, които се записват в този конкурс, започват да се взимат прекалено на сериозно – все едно това е мисията на живота им. Това лично за мен е доста нелепо. Повечето от тях са млади (непораснали) девойки, които виждат в този конкурс единствения си шанс да блеснат, за да може да ги потърсят за нещо след това. Те искат да им се случи нещо хубаво, да попътуват, да се харесат на някого. Това за мен е напрягащо и неправилно.
Аз следя доста от проектите на “Playboy” в Европа и по света. Навсякъде участничките, зайчетата и миските им са ерудирани, класни жени и девойки, които се борят за индивидуални каузи. Подкрепят се една друга и се забавляват по партитата. При нас тази година определено не беше така. (смее се)
Относно моментите, в които не съм се чувствала окей – да, имаше такива. Сега ми изплува един – когато стоях на сцената на самия финал и чаках да ни наградят. Това беше може би най-некомфортното нещо, лично за мен – да бъда оценявана от хора, които не ме познават и са видели само няколко снимки и движения.