През 2003 г. изследвател-аматьор се спуска да проучи мината край чилийското селище Ла Нориа в пустинята Атакама. Там той се натъква на кожена торба, в която е прибрано нещо, увито в бял плат. Проучвайки съдържанието на торбата, той открива малък мумифициран скелет. Отначало, мумията е представена за извънземно, но дали е така?
Дълга 5 сантиметра, с 10 двойки ребра (две по-малко от броя на човешките), много големи очни орбити и глава със странна конусовидна форма, мистериозното тяло бързо привлича вниманието и спекулациите около произхода ѝ бързо се разпространяват.
Медиите бързо разпространяват новината за "извънземното" и уфолози, колекционери и учени от цял свят се стичат да проучват находката.
Голям интерес предизвиква и фактът, че скелетът се оказва част от частна колекция в Барселона, Испания, на хиляди мили от мястото, където е намерен.
По-късно, изследвания разкриват истината зад мистерията, която обгръща Атакама, (името дадено на мумията, намеквайки за мястото, където е била намерена). Оказва се, че това не са останки на извънземно.
Проучване, публикувано в научното списание Genome, през май 2018 г. установява, че мумифицираният скелет принадлежи на момиче.
Поради характеристиките на костите, първоначално учените заявяват, че момичето е било на възраст между седем и осем години, но след по-обстоен анализ става ясно, че детето е починало малко след раждането си. Причината за смъртта най-вероятно е свързана с откритите генетични мутации (64 на брой).
„Странното нещо, което ни накара да мислим от самото начало, че става дума за пораснало дете беше видимата костна зрялост. Тялото изглеждаше много по-зряло, въпреки малкия си размер. За това обаче се оказаха отговорни някои от мутациите", обяснява Хари Нолан, професор по микробиология в Станфордския университет в Калифорния.
Нолан добавя, че момиченцето вероятно е починало при раждането и че морфологичното му състояние не би му позволило да оцелее. „То беше толкова зле оформено, че за него щеше да е невъзможно да се храни, обяснява той.
Професорът се свързал с продуцентите на филма и им предложил да идентифицира ДНК-то на мумията. Собственикът на скелета се съгласил да се направи рентгенова снимка и да се вземат проби от ребрата и дясната раменна кост.
С наличните проби, Нолан и неговият екип успяват лесно да получат ДНК фрагменти от клетките на костния мозък. „Веднага разбрахме, че това е човешко тяло", разказва микробиологът, който тогава потърсил помощта на свой колега - Атул Бут, изчислителен биолог от Калифорнийския университет, Сан Франциско, който е и съавтор на изследването.
Ралф С. Лахман, експерт по наследствени костни заболявания в Станфордския университет, също се включва в екипа и изследва рентгеновите снимки. Специалистът стигна до заключението, че наборът от мутации не съвпада с нито една известна болест. Това го навежда на мисълта, че детето може би е имало мутационно разстройство, което не е било наблюдавано досега.
Учените успяват да реконструират голяма част от генома на Ата, разкривайки, че тя е била от коренното население на Чили, но в ДНК-то ѝ са намерени и следи от европейски предци. Макар да не са датирали с точност скелета, европейското наследство на Ата показва, че тя може би се е появила след 16 век, когато колонизаторите пристигат в Чили.