Омъжена индонезийка бе осъдена на бой с пръчка, защото изневерила на съпруга си. Тя трябвало да изтърпи 100 удара, докато нейният любовник бил осъден едва на 15. Случаят е от консервативната ислямска провинция Ацех. Бичуването е било прекратено за кратко, защото жената не е можела да изтърпи болката, пишe Daily Mail, цитиран от БЛИЦ.
Ацех е район в Западна Индонезия, където единствено се прилагат законите на Шериата. Иван Алави, част от разследващите власти, разказва че присъдата е била намалена, след като обвинената е разкрила своя партньор в изневярата.
Съдиите се затруднили с това да измъкнат признания от мъжа, който отричал до последно. Властите обаче го признали за виновен за “привличане към жена, която не е негова съпруга”, след като любовниците били заловени “в крачка” в плантация за палмово олио.
Присъдата му била 30 удара, които впоследствие били намалени на 15. Така той се отървава сравнително леко, в сравнение с негов съгражданин, който е осъден на 75 месеца затвор и 100 бича, след връзка с младо момиче.
Изпълняването на присъдата било пред очите на местните жители, които записвали с телефоните си побоя. Това не е прецедент, тъй като преди пандемията подобни събития са привличали хиляди жадни за зрелище местни.
Ацех е единственият регион в Индонезия, в която мюсюлманите са мнозинство и където се използва ислямското право. То позволява да се издават наказания с бичуване за обвинения в хазарт, пиянство, хомосексуален секс и прелюбодеяние.
В миналото на територията на държавата се оформя интересно право, което е смесица от местни норми и ислямски традиции. В последствие Ацех получава привилегията да продължи да го използва, за да се преодолеят сепаратистките настроения в региона.
През годините централната власт делегира повече права на местните администратори с цел да осигури по-бързо развитие.
Така се стига до ситуация, в която съществува религиозна полиция, която преследва и наказва строго хомосексуализма, жените, които не носят хиджаб, и хората които пият и залагат.
Още през 2018 година Ацех обяви, че ще се прекратят публичните линчувания, които вече ще се извършават зад стените на затворите, но уви това не стана реалност. Дори броят на подобни наказания отбелязва ръст, което тревожи защитниците на човешките права.