Улцин е малък град в Черна гора, близо до границата с Албания. Там се предлагат множество хотели за една приятна почивка на брега на Адриатическо море.
В миналото, обаче, градът е бил много повече от тихо крайбрежно кътче. В древността Улцин е бил важно пристанище, като се смята, че е основан още в 5-и век пр. Хр. В ранното Средновековие той се превръща в пиратската столица на Адриатическо море, разказва pochivka.blitz.bg.
Градът пази спомените за невероятно бурна история, като днес той е център на албанската общност в Черна гора. Около 60% от населението му са албанци. Точно това градче, за което малцина са чували, се слави с нещо, което се смята за нетипично за Балканите – чернокожи местни жители. Те говорят на албански, носят албански фамилии, но са потомци на африканци. Нещо повече, подобно на повечето африканци в Западното полукълбо, и афро-балканците са потомци на роби.
Как тези африканци са се озовали в това малко балканско градче?
В началото на Критската война през 1650 г. Улцин е важен търговски пункт за роби християни. Тези роби били водени в града, след като били пленявани от местните пирати по крайбрежието на Италия и Далмация, но също и в други части на Османската империя.
Постепенно Улцин измества Херцег Нови, който е бил главно място за купуване на роби през 16-и век, и се превръща в център на търговията с роби по Адриатическото крайбрежие.
Търговията в с роби е изгоден бизнес по това време и напълно легален. Хората са най-скъпата стока в Средиземноморието чак до началото на 19-и век. Жителите на Улцин главно държали робите като пленници им вместо да ги ползват като работна сила, се надявали да получат голям откуп от близките им.
С времето тези хора се интегрирали в обществото и започнали да участват в живота на града. В началото на 20-и век черногорският княз Никола I предложил на един чернокож жител на Улцин да му служи в двора му в Цетине (заради репутацията им на високи и силни хора), но човекът отказал, защото знаел, че ще се превърне в обект на подигравки от черногорците.
Жителите на Улцин, които били предимно моряци и търговци, не се отнасяли добре към расовата дискриминация заради исляма, който я забранява, както и поради факта, че Пророка Момахмед също е „арап“ (или „араб“). С течението на времето някои от африканците в Улцин се оженили за местни хора.
Такава била Захра от Судан, която се омъжила за Хадж Халил Фичи – командир в армията на Османската империя.
Афро-албанци като Али Арапи и Даут Калиджа станали морски капитани и дори имали собствени кораби. Калиджа имал един от най-големите кораби в Улцин, както и прекрасен дом с тавани с дърворезба, което било много рядко.
След като Черна гора завладява Улцин през 1880 г., част от африканците се местят в Албания. Едва около 60 от тях останали в града.
20-и век е времето на най-известния афро-албанец от Улцин – Ризо Шурла. Броят на африканците в града, обаче, продължил да намалява. Днес единственият член на общността – сестрата на Ризо, е единственият пряк наследник на африканската общност в Улцин. Техните деца масово са се оженили за местни хора и вече не живеят в града.
Ризо Шурла, починал през 2003 г., е черногорски фотограф, актьор и боец, воювал в редиците на югославските партизани по време на Втората световна война.