Потомци на африкански роби все още живеят на Балканите (СНИМКИ)

Улцин е малък град в Черна гора, близо до границата с Албания. Там се предлагат множество хотели за една приятна почивка на брега на Адриатическо море.

В миналото, обаче, градът е бил много повече от тихо крайбрежно кътче. В древността Улцин е бил важно пристанище, като се смята, че е основан още в 5-и век пр. Хр. В ранното Средновековие той се превръща в пиратската столица на Адриатическо море, разказва pochivka.blitz.bg.

Градът пази спомените за невероятно бурна история, като днес той е център на албанската общност в Черна гора. Около 60% от населението му са албанци. Точно това градче, за което малцина са чували, се слави с нещо, което се смята за нетипично за Балканите – чернокожи местни жители. Те говорят на албански, носят албански фамилии, но са потомци на африканци. Нещо повече, подобно на повечето африканци в Западното полукълбо, и афро-балканците са потомци на роби.

Как тези африканци са се озовали в това малко балканско градче?

В началото на Критската война през 1650 г. Улцин е важен търговски пункт за роби християни. Тези роби били водени в града, след като били пленявани от местните пирати по крайбрежието на Италия и Далмация, но също и в други части на Османската империя.

Постепенно Улцин измества Херцег Нови, който е бил главно място за купуване на роби през 16-и век, и се превръща в център на търговията с роби по Адриатическото крайбрежие.

Търговията в с роби е изгоден бизнес по това време и напълно легален. Хората са най-скъпата стока в Средиземноморието чак до началото на 19-и век. Жителите на Улцин главно държали робите като пленници им вместо да ги ползват като работна сила, се надявали да получат голям откуп от близките им.

A Black Albanian speaking family from Ulcinj. The Black community died out by the early noughts mostly through emigration and intermarriage. pic.twitter.com/7cHZfGgIng

— Bronwyn Jones (@sharenao) September 9, 2020

За целта пленените трябвало да изпратят вест до вкъщи и близките им да пристигнат на робския пазар в Стария град, за да си ги откупят обратно, съобщава lefteast.org. Често финалната сделка се случвала на неутрална територия, например Дубровник.

В средата на 18-и век се повишило търсенето на чернокожи африкански роби. През 1770 г. Али Паша довел две робини от Египет, а през 1775 г. пристигнала група, която била върната от Северна Америка, състояща се от 13 мъже и жени.

По-късно жителите на Улцин започнали да си купуват роби от Триполи (където се търгували хора предимно от Чад и Судан). Те били препродавани в други средиземноморски градове или били докарвани обратно в Улцин, където по-късно ставали свободни граждани и започвали да работят в земеделието или риболова.

Когато робите получили свобода, те се превърнали в граждани като всички останали. Говорели албански, носели дрехи „ала турка“ – с фесове и потури. Тези афро-албанци често носели фамилните имена на капитаните и търговците, които са ги довели в града, или на хората, които им давали работа. Други просто били наричани „арапи“.

Arnăutul negru.
“The Black Arnaut”, an African-Albanian photographed by Carol Szathmari in Bucharest, Romania in 1868. They were part of the Albanian speaking community of Ulcinj, Montenegro, descending from Ottoman slaves. pic.twitter.com/B3GtbNmGTe

— Anti Javrov 🟠 (@AntiJavre) April 2, 2022

С времето тези хора се интегрирали в обществото и започнали да участват в живота на града. В началото на 20-и век черногорският княз Никола I предложил на един чернокож жител на Улцин да му служи в двора му в Цетине (заради репутацията им на високи и силни хора), но човекът отказал, защото знаел, че ще се превърне в обект на подигравки от черногорците.

Жителите на Улцин, които били предимно моряци и търговци, не се отнасяли добре към расовата дискриминация заради исляма, който я забранява, както и поради факта, че Пророка Момахмед също е „арап“ (или „араб“). С течението на времето някои от африканците в Улцин се оженили за местни хора.

Такава била Захра от Судан, която се омъжила за Хадж Халил Фичи – командир в армията на Османската империя.

Афро-албанци като Али Арапи и Даут Калиджа станали морски капитани и дори имали собствени кораби. Калиджа имал един от най-големите кораби в Улцин, както и прекрасен дом с тавани с дърворезба, което било много рядко.

След като Черна гора завладява Улцин през 1880 г., част от африканците се местят в Албания. Едва около 60 от тях останали в града.

20-и век е времето на най-известния афро-албанец от Улцин – Ризо Шурла. Броят на африканците в града, обаче, продължил да намалява. Днес единственият член на общността – сестрата на Ризо, е единственият пряк наследник на африканската общност в Улцин. Техните деца масово са се оженили за местни хора и вече не живеят в града.

Ризо Шурла, починал през 2003 г., е черногорски фотограф, актьор и боец, воювал в редиците на югославските партизани по време на Втората световна война.