Неандерталците са лекували кариеси и са пробивали зъбите си с каменни инструменти

Неандерталците са извършвали примитивни стоматологични процедури преди около 60 000 години, показва ново археологическо изследване, публикувано в научното списание PLOS One. Откритието поставя под съмнение дългогодишните представи за неандерталците като примитивен и лишен от сложни умения човешки вид.

Международен екип учени от Руската академия на науките е установил, че неандерталци са използвали каменни инструменти, за да пробиват развалени зъби и да отстраняват инфектирана тъкан — процедура, определяна като най-древното известно доказателство за целенасочено стоматологично лечение.

Изследването е базирано на анализ на кътник, открит в пещерата Чагирская в Сибир, датиран отпреди приблизително 59 000 години. В центъра на зъба археолозите откриват дълбока кухина, достигаща до пулпата — вътрешната част на зъба, където се намират нервите и кръвоносните съдове.

Според учените формата на отвора и микроскопичните следи по стените му показват, че той не е резултат от естествено износване, а от умишлено пробиване с остър каменен инструмент.

„Лечението на развален зъб изисква не просто грижа към болния, а диагностициране на проблема, избор на подходящ инструмент и извършване на болезнена и инвазивна процедура“, обяснява д-р Ксения Колобова, един от авторите на изследването.

По думите ѝ това показва, че неандерталците са разбирали причинно-следствените връзки и са били способни на сложни медицински действия.

За да потвърдят хипотезата си, учените провеждат експерименти върху съвременни човешки зъби. Те използват каменни върхове, сходни с откритите в пещерата, и успяват да възпроизведат идентични следи и структура на отвора.

Изследователите смятат, че процедурата е била извършена с инструмент от яспис — разновидност на кварца, разпространена в района. Вероятно камъкът е бил внимателно завъртан в зъба, за да бъде отстранена увредената тъкан. Операцията е била извършена без упойка и вероятно е причинявала силна болка, но в дългосрочен план е облекчавала инфекцията и възпалението.

„Човекът, на когото е принадлежал този зъб, вероятно е изпитвал сериозни болки и е имал затруднения при хранене“, посочва д-р Колобова. „Това е изисквало помощ от друг член на групата с достатъчно прецизни умения и търпение.“

Според археолозите процедурата вероятно е била извършвана на няколко етапа, което допълнително подсказва за високо ниво на когнитивни способности, сравними с тези на Homo sapiens от същия период.

Учените отбелязват още, че по зъба има следи от последващо използване след интервенцията, което означава, че неандерталецът е продължил да живее и да дъвче с него известно време след операцията.

Изследването се вписва в нарастващия брой доказателства, че неандерталците са притежавали значително по-сложна култура и социална организация, отколкото дълго време се смяташе.

Предишни находки показаха, че те са използвали лечебни растения, погребвали са мъртвите си, създавали са символично изкуство и са изработвали украшения. Археологически данни от Испания дори предполагат, че неандерталците са създавали пещерно изкуство хиляди години преди появата на първите творби на съвременния човек в Европа.

„Дълго време грижата за болни и ранени неандерталци се възприемаше като изключение“, казва д-р Алиса Зубова, съавтор на изследването. „Но натрупващите се доказателства показват, че те са се отнасяли към слабите и болните членове на групата по начин, много близък до този на Homo sapiens.“

Неандерталците са близък родствен вид на съвременния човек, а не негов пряк предшественик. Смята се, че двата вида са се разделили от общ прародител преди стотици хиляди години. Неандерталците изчезват преди около 40 000 години, след като Homo sapiens постепенно се разпространява в Европа и Евразия.