Да бъдеш част от култовия български филм "Оркестър без име" и 35 години никой да не знае за теб – това е съдбата на Нели Цонева от Стражица, изпяла песните на Рени в ресторанта край морето.
Джаз певицата излиза от пълната анонимност едва през 2016 г., и то благодарение на Катерина Евро, която не е знаела кой пее италианските шлагери вместо нея. След като издирва телефона на актрисата чрез своята приятелка Елка Стефанова, набира смелост да звънне на актрисата на рождения ѝ ден, на 1 септември 2015 г.
Минали са повече от три десетилетия след премиерата на „Оркестър без име” и едва тогава Нели Цонева ѝ се представя коя е тя. През 2016 г. с посредничеството на Катето Евро национална телевизия прави филм за нея, снимат я в Стражица и така на цяла България става известна както тя, така и последната неразказана история около този толкова любим филм, пише "Борба".
Още с раждането животът на Нели Цонева тръгва встрани от обичайното русло. Родена на 4 юли 1957 г. в Трявна, едва на 6 месеца и 20 дни тя е осиновена и израства в Стражица. Завършва средното си образование не със съучениците си, а във вечерна заводска паралелка към Строителния техникум във Велико Търново заради бременност.
Родена за сцената, артистична и музикална от малка, участвала и в престижния навремето фестивал „Ален мак”, през 1978 г. Нели решава да кандидатства в Естрадния отдел на консерваторията. По това време работела като оперативен счетоводител и пеела с оркестър три пъти седмично в мотела в Стражица, разрушен после от земетресението.
Била на 21 години, вече омъжена, с тригодишен син и починали родители. Взела си три дни отпуск, не казала на никого и заминала за столицата. Последните кръгове на кандидатстудентския изпит били почти инфарктни. Успяла да впечатли комисията със суинг и джаз, но трябвало да се явява всеки път и в хубав тоалет.
На помощ се притекла бъдещата ѝ преподавателка Цветанка Възвъзова. Дала ѝ блуза и красиво бижу от сушени южноамерикански плодове от дъщерята на хазаите, в които била отседнала, взела пола и така се явявала на туровете. Приели я, а нейни състуденти били Ралица и Ваня Костова от „Тоника СВ”, Краси Радков, Силвия Кацарова, Райко Кирилов.
Вече завършвала втори курс, когато с още две момичета били избрани да пеят в Клуба на актьора. Забелязва я дъщерята на режисьор в Софийския цирк и започва работа там, като на манежа е заедно с голямата Йълдъз Ибрахимова.
„Един ден се прибирам в студентското общежитие след дневно представление, вратата на стаята се отваря и колежката ми Соня заявява: „Нели, ти ще участваш във филм, обади се на Цветанка Възвъзова и тя ще ти каже какво да правиш”.
Помислих си, че ме бъзика, тогава бяхме млади и весели. После всичко ми е като в някакъв сън. В уречения час пристига Борис Карадимчев да ме вземе за прослушване и застава в очаквателна поза пред общежитието. В него живееха все хора на изкуството и като го видяха, нали е популярен, всички виснаха на прозорците. Пък и беше с някаква западна кола, която сега на никого няма да направи впечатление, ама тогава…
Влизам аз в колата и мълча, после взехме от тях Цветанка Възвъзова да ми акомпанира, както и режисьора Людмил Кирков. Отидохме в дома на Борис Карадимчев и ми казаха да пея, за да чуят гласа ми.
Почвам аз с Шърли Беси, да им покажа, че не съм коя да е и имам представа от световния шоубизнес. Спогледаха се композитор и режисьор и отсякоха: „Намерихме я, тя ще е”. Това става в края на юни 1980 г.”, разказва Нели Цонева.
Репетициите били в хотел „Хемус”. Отива на първата и вижда оркестъра с ръководител Петър Пърмаков, който свири във филма вместо бандата, и всички в главните роли – Велко, Павел, Филип и Георги Мамалев. Катето Евро се появила само за секунди с бъдещия си съпруг Жоро, но не ги запознали.
На Нели Цонева ѝ направило впечатление, че актьорите много внимателно наблюдавали как свирят музикантите, как държат китарите, палките на барабаните и т. н. Поискали от нея да изпее три италиански песни.
„Започнах да се хвърлям на някакви трудни неща, на суинги, но ме пресякоха, защото певицата във филма била съвсем обикновена. После избраха „Ке сара”, „Торнеро” и „Мама Леоне” – хитове, които си останаха такива и до днес.