Шимпанзетата комбинират звуци в по-големи комуникативно значими структури, както правят и хората, сочи швейцарско проучване, цитирано от БТА.
Изследователите от университета на Цюрих предполагат, че тази способност може да е еволюционно по-древна, отколкото се смяташе досега.
Основна характеристика на човешкия език е способността на хората да комбинират думи в по-големи смислови фрази т.е. значението на цялото е свързано с това на частите. Откъде идва тази способност и как се е развила обаче не е съвсем ясно.
Шимпанзетата също разчитат на различни звуци, за да улеснят своя социален и природен живот. При определени обстоятелства те могат да комбинират тези звуци в по-големи последователности.
Изследователи от университета в Цюрих провеждат експерименти с диви шимпанзета от Уганда, които им помагат да установят, че наистина разбират звукови комбинации.
Новите открития могат да дадат информация за еволюционните корени на композиционната природа на езика.
„Хората и шимпанзетата за последно са имали общ прародител преди приблизително 6 милиона години. Нашите данни показват, че способността за комбиниране на смислени звуци може би се е появила преди поне 6 милиона години, ако не и повече“, казва Саймън Таунсенд, професор от университета в Цюрих.