Проучване, проведено от екип учени и публикувано в Nature Communications през юли 2022 г., разкрива възможните причини за упадъка на древния Маяпан, който е бил културната и политическата столица на народа на маите през 13-ти и 14-ти век сл. н. е.
Изследователите заключават, че дългата суша, която засегна региона между 1400 и 1450 г. сл. н. е., може да е послужила като катализатор за верига от негативни събития, довели до граждански вълнения и в крайна сметка до политическия колапс на големия град, пише Блиц.
Експертите посочват, че изменението на климата, включително намалените валежи, е повлияло негативно на земеделските практики и търговските пътища, оказвайки натиск върху населението на Маяпан. В резултат на това хората или са умирали, или са били принудени да напуснат града и да се заселят в по-малки и по-безопасни селища.
Едно от ключовите заключения на проучването е, че продължителната суша е увеличила напрежението между съперничещи фракции, което от своя страна е довело до увеличаване на конфликтите и безредиците. Анализът на човешки останки потвърждава наличието на признаци на травматични наранявания, което показва нарастване на конфликтната ситуация.
„Нашите констатации потвърждават легендарния институционален колапс на Маяпан между 1441 и 1461 г. сл. н. е., следствие от граждански конфликт, воден от политически съперничества и амбиции, който е вписан в социалната памет на народите на Юкатан, доказателства за което са влезли в писмените документи от ранния колониален период“, пишат те изследователи.
Въпреки всички трудности обаче Маяпан успява да оцелее до момента на контакт с Европа в началото на 16 век сл. Хр.
Проучването установява също, че намалените валежи са свързани с увеличаването на конфликтите, а увеличените валежи са свързани с увеличаването на населението. Това показва, че промените в околната среда могат да окажат значително влияние върху развитието на цивилизацията.