Изследване: Хората по света стават все по-стресирани, гневни и тревожни

През последното десетилетие тревожността, стресът и гневът бележат траен ръст в глобален мащаб – тенденция, потвърдена от новия доклад на института Gallup „Състоянието на емоционалното здраве в света 2025“. Изследването, проведено сред над 120 000 души на възраст над 15 години в 144 държави и територии, очертава тревожна картина: близо четирима от всеки десет възрастни съобщават, че са изпитвали силна тревога или стрес в деня преди анкетата.

Според данните от 2024 г., 39% от участниците са се чувствали „изключително тревожни“, а 37% са преживели високи нива на стрес. Особено високи стойности са отчетени в региони, засегнати от военни конфликти, икономически кризи и социална нестабилност – включително Близкия изток, Източна Европа и части от Африка. В страни като Украйна, Судан и Палестина индексът на тревожност надхвърля 60%.

Въпреки че глобалните нива на тревожност леко са спаднали в сравнение с 2023 г. – връщайки се приблизително до равнищата отпреди пандемията от COVID-19 – те остават с около 5 процентни пункта по-високи спрямо 2014 г. Това означава, че след десет години на социални сътресения, здравни кризи и икономическа несигурност, човечеството все още живее в състояние на емоционално напрежение, по-дълбоко и по-продължително от всякога.

Проучването отчита също и ръст на физическата болка – 32% от анкетираните са съобщили, че са изпитвали болка предишния ден, което е с два пункта повече спрямо 2023 г. Усещанията за тъга (26%) и гняв (22%) остават без съществена промяна, но и двете са значително по-високи от нивата преди десет години. Gallup отбелязва, че всички тези показатели – тревога, стрес, болка, тъга и гняв – са достигнали исторически максимуми в последното десетилетие.

Жените или мъжете са по-предразположени към негативни чувства?

Особено отчетлива е разликата между половете. В почти всички региони жените съобщават по-високи нива на тревожност, тъга и физическа болка от мъжете. Експерти свързват това с комбинация от социално неравенство, икономически натиск, липса на достъп до психологическа подкрепа и по-висока експозиция на домашно насилие и професионален стрес.

Докладът подчертава, че макар положителните емоции – като радост, благодарност и усещане за смисъл – да остават широкоразпространени, те не компенсират нарастващата вълна от негативни преживявания. Изследователите предупреждават, че тези емоционални тенденции имат пряко отражение върху общественото здраве и икономиката. „Негативните емоции намаляват вниманието, потискат устойчивостта и увеличават риска от социална дезинтеграция“, се посочва в анализа.

Резултатите ще бъдат представени на Световния здравен форум в Берлин, който започва тази седмица и събира политици, здравни експерти, икономисти и лидери от над 100 държави. Основна тема на форума ще бъде именно ролята на емоционалното благосъстояние в устойчивото развитие. Според авторите на доклада, много правителства подценяват емоционалното здраве, фокусирайки се изключително върху икономическите показатели. Това, твърдят те, е сериозна грешка: „БВП може да измери растежа, но не и човешката удовлетвореност. Нито устойчивостта на обществата.“

Изследването на Gallup се основава на повече от 1,2 милиона интервюта, проведени през последното десетилетие. Според допълнителен анализ, публикуван от World Economic Forum и The Lancet Global Health, психичното здраве вече е сред топ петте фактора, влияещи върху икономическата продуктивност и социалната стабилност. В същото време Световната здравна организация съобщава, че повече от 970 милиона души по света живеят с психични разстройства, като тревожните и депресивните състояния съставляват близо половината от всички случаи.

В заключение, експертите призовават за по-мащабни инвестиции в психичното здраве, превенция на стреса и образователни програми за емоционална грамотност. „Не можем да очакваме стабилни икономики в нестабилни умове“, обобщава д-р Джулия Кастро от Института за глобално благополучие към Gallup.