Като смел скок напред в света на кулинарните иновации, Hot Farm представя новия сорт най-люта българска чушка – „Български дух“, създадена специално за нашите географски ширини. Огненият сорт е с лютивост от 200 000 сковила, което го нарежда сред световно признати сортове като Хабанеро чили и люти чушки „Птиче око“, като е 10 пъти по-лют от всяка друга традиционна чушка в България.
Сортът е създаден и култивиран в България и вирее прекрасно на нашите географски ширини. „Български Дух“ е растение с причудлива форма – структурата на растението наподобява нашите типични български люти чушки, които са по скоро храстовидни, но формата на плода е екзотична. Носи със себе си силна лютивина и цитрусов аромат, които оставят дълъг и траен послевкус. Специалният сорт е плод на 6-годишен труд, целенасочена селекция и култивиране, като разпалва световната пикантна сцена.
Дело на Hot Farm, първата люта ферма в България и водещ иноватор в областта на отглеждането на люти чушки, сортът “Български дух” е пример за ангажимента на фермата към качеството и съвършенството. Разположена близо до Варна, в живописното село Страшимирово, фермата отдавна е пионер в селскостопанския сектор, като непрекъснато разширява границите на възможното с местни продукти. Най-новото им творение не прави изключение и представлява значителен етап в земеделските и кулинарните постижения на България.
Създателят на сорта „Български дух“ – Христо Родинов започва своето пътешествие в света на лютите чушки през 2011 г. и бързо се влюбва в тях. Страстта му не е свързана с любовта към лютото, а най-вече с личното предизвикателство да провери дали може да отглежда най-лютите чушки в света в България – страна с четири различни сезона. Потапяйки се в изучаването на ботаниката и специфичните нужди на тези огнени растения, Христо започва своите експерименти. Той открива, че с правилните приспособления тези екзотични люти чушки наистина могат да виреят в България. Едно от конкретните напътствия, вдъхновил създаването на "Български дух", е поговорката на дядо му: "Никога не сей сладки до люти чушки". Този подход се превръща в най-важния принцип в работата на Христо, подчертавайки важността на разбирането и зачитането на уникалните изисквания на всяко растение.