Екип от учени направи забележително откритие, разкривайки най-стария известен съвременен вид птица — създание с размерите на патица, свързано с водоплаващите птици, обитаващи езера и океани днес. Проучването, публикувано в авторитетното издание Nature, предлага нов поглед към еволюцията на птиците преди масовото изчезване на динозаврите.
Фосилът на този древен вид, наречен Vegavis iaai, е на около 68 милиона години и е открит в Антарктида. Птицата е живяла в края на периода Креда – времето, когато страховитият тиранозавър рекс е господствал над Северна Америка, а огромен астероид, с размерите на град, е щял да удари Земята, предизвиквайки изчезването на динозаврите.
Птиците от тази епоха били много различни от познатите ни днес видове – много от тях имали зъбати човки и дълги костни опашки. Vegavis, обаче, напомняла по външен вид и поведение на съвременните водоплаващи птици, като гмурците и водните кокошки, обяснява д-р Кристофър Торес, биолог от Университета на Пасифика в Калифорния и водещ автор на изследването.
Въпреки че Vegavis споделя черти с днешните водоплаващи птици, тя притежавала и уникални особености. Черепът ѝ показва наличието на тънка, заострена човка, задвижвана от мощни мускули – характеристика, по-характерна за гмурците, отколкото за типичните водоплаващи видове.
"Антарктида преди 69 милиона години е била съвсем различна от днешния студен континент," обяснява О’Конър. "Тогава регионът е бил покрит с гори и е имал умерен климат. Фосилът е открит в морски седимент, което предполага, че птицата е ловувала в крайбрежни води."
Торес добавя, че откритието на фосила на Vegavis в близост до друг вид изчезнала птица — Conflicto antarcticus, датиращ от периода непосредствено след удара на астероида, ще позволи на учените да разберат как някои животни са успели да оцелеят след катаклизма.
"Това е моментът, когато задаваме въпроса: какво е определяло кои видове ще оцелеят и как ще изглеждат те след това катастрофално събитие?" казва Торес.
Откритието на Vegavis не само допълва разбирането ни за еволюцията на съвременните птици, но и хвърля светлина върху адаптациите, които са позволили на определени видове да преодолеят едно от най-големите изчезвания в историята на Земята.